Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 13

-      Можем да източим течността от Бутилката - предложи Стейн. - Така ще го обездвижим и ще можем да го вдигнем.

- Добре идея! Включете помпите!

Клапаните се отвориха, помпите се включиха и ритмичното им бръмчене изпълни помещението. „Експлорър“ продължи да се движи по повърхността на басейна от метан и да се блъска в стените на контейнера. При всеки удар се чуваше силно кънтене. Камерата на сондата продължаваше да се върти настрани, нагоре и надолу.

-      Няма ли начин да изключим „Експлорър“? - извика Гроувс. - Така ще се повреди!

-      Никакъв шанс! - отвърна Стейн. - Изобщо не приема командите.

Гроувс се обърна към Шепърд.

-      Какво става, Мелиса?

-      Нека опитам аз.

Стейн отстъпи встрани и Мелиса затрака бясно по клавиатурата. Не откъсваше обаче поглед от екрана, затова видя как „Експлорър“ спира до едната стена на резервоара и протяга към нея механичната си ръка. Докосна я, след което почука по нея. Шумът от почукването стигна до командния пулт.

Мелиса изпращаше команда след команда, но космическият апарат не реагираше по никакъв начин. Дори когато превключи от английски на програмен език, „Експлорър“ продължи да отхвърля всички команди. Но продължи да чука по стената на контейнера, сякаш търсеше начин да се измъкне навън.

Звукът от чукането ставаше по-силен, по-настойчив.

-      Пати, какво показват данните?

- Зациклил е в авариен режим на оцеляване и почти всички модули работят едновременно. Натоварването на процесора е 99 %. Изглежда доста зает.

Чукането отекна още по-силно, последвано от стържене по стената на Бутилката. Резкият звук изпълни помещението. Откъм събралото се множество долетя тревожен ропот. Хората нямаха представа какво се случва, но разбираха, че нещо не е наред.

-      Мелиса, изключи го, за бога!

-      Опитвам!

„Експлорър“ заудря по стената на контейнера с металната си щипка. Веднъж, два пъти... звукът отекна шумно в помещението. Зрителите, наобиколили резервоара, ахнаха смаяно и отстъпиха назад.

Мелиса се взираше в монитора. Това бе невъзможно! Софтуерът бе полудял.

-      Джак, не зная какво да правя!

-      След секунда ще остане на сухо. Щом се озове на дъното, ще го закачим с крана и ще го изключим ръчно.

Помпите работеха с бясно темпо, нивото на течността в камерата спадаше толкова бързо, че по повърхността се образуваха водовъртежи.

Бум! Бум! Титановата щипка на „Експлорър“ заудря по стената още по-силно.

-      Какво става, по дяволите? - извика Гроувс.

- Той... реагира на предполагаема заплаха – отвърна Мелиса.

И тогава се разнесе стържене и вой на въртящ се ротор и Мелиса осъзна какво става - „Експлорър“ бе включил вграденото си свредло. Космическият апарат разгъна металната си ръка, насочи свредлото към стената и приближи към нея.

-      О, не! - възкликна Стейн. - Божичко! Не!

Върхът на свредлото докосна стената и помещението се изпълни с остър вибриращ звук.

На Мелиса ѝ бе необходима само секунда, за да осъзнае какво ще се случи, ако „Експлорър“ пробие стената на контейнера: в наситената с кислород атмосферата щяха да нахлуят силно възпламеним метан, толини и водороден цианид. И щеше да последва мощна експлозия.