Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 139

Нормалните хора, заключи Форд, се бяха скупчили в единия край на голямата килия, по-далеч от истинските престъпници. Така намираха и защита, и състрадание. Всеки от тях разказваше своята история, Форд също. Сервитьор от Лac Вегас, който отивал на гости на родителите си. Студент по бизнесадминистрация от Финикс. Барман от Мичиган, който отивал да види приятелката си в Сан Франциско. Разведен баща на две деца от Орегон, който тъкмо се връщал от среща с хлапетата. Нарушенията им бяха все едни и същи: счупен мигач, продължително шофиране в лентата за изпреварване, пукнато предно стъкло. Всички бяха спрени от полицаи и докарани в града, а за колите им щяла да се погрижи местната пътна помощ. Цената на услугата, научи Форд, бе шестстотин долара.

Доста доходоносен рекет бяха измислили в Редбо, Аризона.

Надзирателят бе мъжът с изпитото лице и оредялата коса. Седеше в стаичката си, в която кънтеше телевизор, включен на някакъв новинарски канал. На всеки половин час ставаше, обхождаше килиите, удряше с палка по решетките, както бе виждал да правят това по филмите, и крещеше: „Млъкнете, по дяволите!“. После се връщаше в стаичката си и продължаваше да гледа телевизия, докато не се появеше следващият задържан, който да бъде регистриран, сниман и тикнат зад решетките.

През тези осем часа, които Форд бе прекарал зад решетките, никой не му бе предложил храна или вода. Никой не му бе позволил да отиде до тоалетната. Не можеше да повярва, че това е възможно, че никой не е сложил край на това безобразие. Явно някой доста влиятелен човек печелеше купища пари. Мислите му се върнаха към Мелиса: чудеше се дали е постигнала някакъв успех в намирането на адвокат и измъкването му оттук.

Чу тежки стъпки и миг по-късно на вратата се появи шерифът, който го бе спрял на пътя. Бавно свали слънчевите си очила. Малките му очички огледаха задържаните и накрая се спряха на Форд. Физиономията му сякаш се вкамени.

- Ти!

Форд посочи въпросително към гърдите си.

Зад шерифа изникнаха двама надзиратели, които отвориха вратата на килията. Форд изпита облекчение. Мелиса най-сетне бе успяла да направи нещо.

Един от надзирателите го сграбчи и го завъртя, като междувременно го удари здраво с палката по гърба и изви ръцете му отзад, за да му надене белезници.

-      Ей! - каза Форд. - По-спокойно!

В отговор получи силен удар с палка по ухото, толкова силен, че падна на колене. Усети как от разцепената кожа започва да блика кръв. Оковаха и краката му с тежки пранги и вързаха двата чифта белезници с метална верига.

-      Какво, по дяволите...