Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 11

-      Готово. Поддържаме равновесието.

-      Вдигнете „Експлорър“.

Стейн стартира програмата, която управляваше сервокрана, и той вдигна космическия апарат и го залюля към центъра на камерата. Всичко бе озарено от размита кафеникавооранжева светлина, цвета на атмосферата на Титан. Сервокранът работеше безпогрешно и спря с увисналата на него сива „бисквитка“ над повърхността от течен метан.

Стейн погледна внимателно екрана на компютъра, въведе няколко команди и потърси евентуални проблеми.

-      Всички системи работят. Мелиса, някакви проблеми със софтуера?

-      Не и при мен. Пати?

-      Всичко е наред.

Мелиса погледна Гроувс. Изглеждаше не по-малко притеснен от нея. А може би дори повече. Напомни си, че провали винаги ще има - те бяха неизбежни.

-      Пускайте - нареди Гроувс.

Сервокранът пусна товара си и сивата „бисквита“ полетя от височина два метра и половина към течния метан.

Потъна за миг, после бавно изплува на повърхността. Метанът започна да се оттича от улеите по корпуса, а самият космически апарат се поклати върху вълните и леко се завъртя.

Никой не пророни нито дума.

-      Всички системи работят - каза Грийн.

-      Включете витлото на десет процента от мощността - нареди Гроувс.

Стейн изпълни командата и „Експлорър“ заплава из течността, като вдигаше малки вълни. Движеше се бавно. Удари се леко в стената на контейнера, обърна се и смени посоката като роботизирана прахосмукачка. Поддържаше новия курс, докато не се удари в срещуположната стена.

„Дотук много добре“, помисли Мелиса.

-      Спрете витлото.

„Експлорър“спря.

-      Вдигнете камерата.

Малкият люк се отвори и механичната ръка с камерата, инструментите, щипките и свредлото започна да се разгъва.

Камерата, наподобяваща око на насекомо, се завъртя ту в едната, ту в другата посока.

-      Чакай! - каза Гроувс на Стейн. - Не съм ти казвал да я въртиш!

-      Не я въртя - отвърна Стейн.

Мелиса разбра какво се случва.

-      Тони, софтуерът е всъщност изкуствен интелект. Програмиран е в случай на необходимост да не следва инструкциите. Програмиран е да се запознае максимално бързо с околната среда, без да чака команди от центъра.

-      Ясно. Но за тези тестове бих предпочел да следва командите. Джак?

-      Добре - отвърна Стейн и въведе някакви инструкции, които компютърът да предаде на „Експлорър“.

Въртящото се око спря.

-      Прибери ръката.

Стейн въведе командата.

Ръката не помръдна.

-      Проблем ли има? - попита Гроувс.

Насекомоподобното око се завъртя отново и описа пълен кръг.

-      Пати, какво става? - попита Мелиса.

-      Според данните, които получавам, апаратът няма да прибере ръката - отвърна Меланкорт.

-      Проблемът софтуерен ли е?

Стейн въведе нови команди.

-      Не получавам информация.

-      Ето, започна да реагира - обади се Мелиса. - Получавам информация. Казва... че се намира във враждебна среда и трябва да вижда.

-      Шегуваш ли се? - възкликна Гроувс. - Накарай го да следва инструкциите!

-      Тони, това е автономна програма.

-      В нея няма ли режим „следвай инструкциите“?