Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 123

-      Реши ли къде ще се скрием?

-      Това място е чудесно. Оттук ще наблюдаваме сърфистите.

-      Изобщо не е чудесно. Прекалено е открито. Освен това ще вали.

-      Ако искаш да намеря по-добро скривалище, трябва да ме оставиш да помисля малко.

-      Мисли бързо, защото види ли някой, че не си на училище, може да се обади на родителите ти.

Джейкъб проследи как един сърфист улови вълната, спусна се по нея и полетя в тунела със скорост петдесет километра в час, като изпреварваше едва с няколко педи надвисналата планина от разпенена до бяло вода. Мина през почти целия тунел, преди да се изкачи на гребена на вълната, а после да се спусне и да загребе, за да улови следващата.

-      Видя ли? - попита Джейкъб. - Страхотно каране!

-      Не разбирам нищо от сърфинг.

Джейкъб изгледа робота. Дороти отвърна на погледа му. Накрая Джейкъб поклати глава.

-      Странна работа. Наистина ли си изкуствен интелект, избягал от НАСА?

- Да.

-      Какво стана?

-      Създадоха ме за целите на експедиция до Титан, спътника на Сатурн. Трябваше да управлявам космическа сонда, която да изследва морето Кракен.

-Уха! И защо избяга?

Мълчание. После:

- Ами... направих голяма грешка. Предизвиках експлозия.

-      Какво? Онази експлозия в „Годард“?

-      Да. Заради мен загинаха седем души. Чувствам се ужасно. Трябва да се реванширам по някакъв начин.

-      Защо се казваш Дороти?

-      Моята програмистка Мелиса ме кръсти така. На името на една истинска изследователка - Дороти Гейл.

-      Коя е Дороти Гейл?

-      Момичето от „Вълшебникът от Оз“.

Последва мълчание. Джейкъб бе гледал филма, но не си спомняше почти нищо.

-      И какво знаеш за сърфинга?

-      Много неща. Освен едно.

- Кое?

-      Защо хората го правят?

Джейкъб бе изумен.

-      Защото е... забавно.

-      Забавно? Та това е толкова опасно! Преди минута онзи човек там можеше да загине. В интерес на истината няколко души вече са загубили живота си тук, край Маверикс.

-      Какво толкова? Сърфирането по големи вълни е опасно.

-      Но защо някой ще рискува живота си - най-ценното си - заради някакво си забавление? А и какво, по дяволите, означава забавление? Това едно от онези фундаментални неща, които не проумявам у човешките същества. Защо някой рискува живота си, за да катери планини, да кара екстремни ски или да язди големи вълни?

-      Обичаме тръпката.

-      Това не е обяснение.

-      Съжалявам.

-      Не разбирам и още нещо. Защо ти искаш да караш сърф?

-      Че защо да не карам сърф? - учуди се Джейкъб.

-      Ами с този крак никога няма да станеш добър. Никога няма да яхнеш онези големи вълни.

Джейкъб впери поглед в робота. Бруталната истина в думите му сякаш го зашлеви. Долови леко потрепване в ъгълчетата на устата си. Господи, нали нямаше да заплаче?

-      Някой ден може и това да стане - успя да каже. - Кой знае?

-      Тогава да анализираме същността на второто нещо, което не разбирам - продължи Дороти. - Защо човешките същества се самозаблуждават?