Читать «Избрана» онлайн - страница 7

Първото, което съзрях, беше лъскава платинена верижка. Онемях от радост и очите ми я проследиха до красивите перли, сгушени в мекото кадифе. Кадифе! Платина! Перли! Поех си дъх, за да започна с възторжените излияния от сорта: „Всемогъщи Боже! Благодаря ти, Ерик. Ти си най-добрият ми приятел“, когато осъзнах, че перлите са със странна форма. Дефектни ли бяха? Дали продавачите в приказния, известен и изумително скъп бижутерски магазин бяха измамили гаджето ми? И после проумях какво виждам. Перлите бяха подредени във формата на снежен човек.

— Харесва ли ти? — попита Ерик. — Когато го видях, колието сякаш изкрещя, че трябва да ти го купя за рождения ден.

— Да, харесва ми. Уникално е — успях да смотолевя аз.

— Ерик измисли темата със снежния човек! — щастливо извика Джак.

— Е, не беше точно тема — каза Ерик и страните му поруменяха. — Помислих си, че ще бъде нещо различно, а не като онези типични сърчица, които всеки получава.

— Да, сърчицата и други такива неща обикновено са срамота за рождения ден — вметнах аз. — На кого са му притрябвали?

— Нека ти сложа колието — предложи Ерик.

Нямаше какво друго да направя, освен да вдигна косите си и да му позволя да закопчае изящната верижка на врата ми. Усетих снежния човек, увиснал точно над цепката между гърдите ми.

— Симпатичен е — отбеляза Шоуни.

— И очевидно много скъп — добави Ерин и двете Близначки кимнаха одобрително.

— Подхожда идеално на моя шал — обади се Деймиън.

— И на моя глобус със снежинките! — подхвърли Джак.

— Това определено е коледна тема за рожден ден — заключи Ерик и погледна глуповато Близначките, които реагираха с прощаваща усмивка.

— Да, наистина е коледна тема за рожден ден — съгласих се и аз и докоснах перления снежен човек, а после засиях в лъчезарна, престорена усмивка. — Благодаря на всички. Оценявам колко много време и усилия ви е струвало да намерите такива необикновени подаръци. Говоря сериозно. — И наистина го мислех. Подаръците може и да не ми харесваха, но намеренията, свързани с тях, бяха нещо абсолютно различно.

Приятелите ми, които нямаха представа какви мисли се въртят в главата ми, се събраха, прегърнахме се непохватно и се засмяхме. В същия миг вратата се отвори и лампата в коридора освети буйна руса коса.

— Заповядай.

За щастие рефлексите ми на кандидат-вампир са доста добри и аз улових кутията, която тя ми подхвърли.

— Пристигна по пощата, докато ти си тук с твоите интелектуални изроди — подигравателно подхвърли тя.

— Махай се, вещице… — рече Шоуни.

— … преди да те залеем с вода и да се разтопиш — добави Ерин.

— Все едно — отвърна Афродита и започна да се обръща, но спря и ми се усмихна широко и невинно. — Хубаво колие със снежен човек.

Погледите ни се срещнаха и се заклевам, че тя ми намигна, а после тръсна коси и избяга. Смехът й се понесе след нея като мъгла.

— Абсолютна кучка — заяви Деймиън.

— Човек би си помислил, че си е научила урока, когато й отне „Дъщерите на мрака“ и Неферет обяви, че богинята е отнела дарбата от Афродита — добави Ерик, — но това момиче никога няма да се промени.