Читать «Избрана» онлайн - страница 6

— Благодаря, Джак. — Много е хубав излъгах.

— Радвам се, че ти харесва. Тематичен е за твоя рожден ден.

Джак стрелна очи към Ерик и Деймиън. Тримата се усмихнаха като лоши малки момчета.

Разтеглих устни в усмивка.

— Е, добре, нека видя следващия подарък.

— Нека моят бъде следващият. — Деймиън ми връчи продълговата мека кутия.

Продължих да се усмихвам и започнах да отварям пакета, въпреки че ми се искаше да се превърна в котка, изсъскам и да избягам от стаята.

Втора глава

— Ах, колко е красив! — възкликнах и погалих сгъналия шал, стъписана, че получавам страхотен подарък.

— Кашмирен е — самодоволно отбеляза Деймиън.

Извадих шала от кутията, развълнувана, че е в шикозен кремав цвят, а не нещо в червено и зелено, каквото обикновено ми подаряват и се вцепених, защото видях, че съм се зарадвала твърде рано.

— Забелязваш ли снежните човечета, избродирани в краищата — попита Деймиън. — Прелестни са, нали?

— Да — отвърнах и си помислих „Да, за Коледа са прелестни, но не и за рожден ден“

— Ние сме следващите — обади се Шоуни и ми подаде голяма кутия, неумело увита в зелен станиол на коледни елхи.

— Ние не сме се придържали към темата със снежния човек — обясни Ерин и се намръщи на Деймиън.

— Да, никой не ни каза — допълни Шоуни и също се намръщи на Деймиън.

— Няма проблем — отговорих аз прекалено бързо и въодушевено и разкъсах опаковката на подаръка на Близначките. Вътре имаше чифт черни кожени ботуши с високи токчета, които щяха да бъдат абсолютно страхотни, мегастрашни и разкошни… ако не бяха коледните елхи с червени и златисти украшения, ушити в ярки цветове отстрани на всеки ботуш. Те можеше да се носят само на Коледа и това ги правеше определено скапан подарък за рожден ден. — Благодаря — опитах се да отговоря възторжено аз. — Много са сладки.

— Търсихме цяла вечност, докато ги намерим — рече Ерин.

— Да, обикновените ботуши няма да са достойни за госпожица Родена на двайсет и четвърти декември — добави Шоуни.

— Така е. Обикновените черни кожени ботуши с високи токчета няма да са достойни — съгласих се аз, макар че ми идваше да се разплача.

Гласът на Ерик ме изтръгна от черната дупка на депресията, съпътстваща рождения ми ден.

— О, още нещо? — Надявах се, че тонът ми, който питаше: „Още едно трагично нещо, неподходящо за подарък?“, е прозвучал само в моите уши.

— Да, още нещо — отвърна той и стеснително ми подаде мъничка правоъгълна кутия. — Искрено се надявам да го харесаш.

Погледнах кутийката, преди да я взема, и едва не изписках от приятна изненада. Ерик държеше увит в сребристо и златисто подарък с етикет на бижутерския магазин „Мудис“, стилно залепен в средата. (Кълна се, че някъде наблизо чух кресчендо на хор, пеещ „Алилуя“)

— От „Мудис“ е! — задъхано възкликнах аз, въпреки че не исках.

— Дано ти хареса повтори Ерик, вдигна ръка и ми предложи сребристо златистата кутия като искрящо съкровище. Прокарах нокът по прекрасната опаковка и отдолу видях черна кадифена кутия. Кълна се, че беше от истинско кадифе. Прехапах устни да не се изкикотя, затаих дъх и я отворих.