Читать «Избрана» онлайн - страница 5

— Това е поредната причина да го обожавам. Ерик е супер хладнокръвен и обичан от всички. Приема хората такива, каквито са, и никога не се държи надменно.

— Надявам се, че ако смениш отбора, първа аз ще разбера — подхвърлих.

Ерик се усмихна и ме прегърна.

— Не трябва да се тревожиш за това — прошепна той в ухото ми.

Докато сериозно обмислях как да открадна още една целувка от Ерик, в стаята нахлу мини ураган под формата на гаджето на Деймиън, Джак Туист.

— Да! Тя още не е отворила подаръците си. Честит рожден ден, Зоуи! — Джак уви ръце около мен и Деймиън и ни прегърна силно.

— Казах ти, че трябва да побързаш — рече Деймиън, когато Джак ни пусна.

— Знам, но исках да се уверя, че подаръкът е опакован както трябва. — С театрален замах, какъвто може да изпълни само един гей, Джак бръкна в мъжката чантичка, преметната на рамото му, и извади кутия, увита в червен станиол и с лъскава зелена панделка отгоре — толкова голяма, че закриваше пакета. — Сам направих панделката — добави той.

— Джак е много добър в опаковането — отбеляза Ерик, но не го бива в почистването на остатъците от панделки, тиксо и опаковъчна хартия, след като приключи.

— Съжалявам — мило отвърна Джак. Обещавам, че ще почистя веднага след купона.

Ерик и Джак са съквартиранти и това още повече потвърждава хладнокръвието на Ерик. Той е петокурсник и всеобщ любимец в училище. Джак е първокурсник, новодошло хлапе, симпатично, но наивно и определено гей. Ерик можеше да вдигне голям скандал, че го настаняват в една стая с обратен. Можеше да превърне в ад живота на Джак в „Дома на нощта“, но го взе под крилото си и се държеше с него като е по-малко братче. Ерик се държи по същия начин и с Деймиън, който ходи с Джак от пет седмици. (Всички знаем, че Деймиън е смешно романтичен и празнува юбилей всяка седмица, дори на половин седмица. Добре че сме добронамерени и търпеливи.)

— Хей! Стана дума за подаръци! — викна Шоуни. — Да, нека занесем тази кутийка с грамадна панделка на масата с подаръците и Зоуи да започне да ги отваря — предложи Ерин.

— Грамадна и… неподредена! — прошепна Джак на Деймиън.

— Не, идеална е! — увери го Деймиън, макар че улових в погледа му вик за помощ.

— Ще я занеса на масата и ще отворя първо нея. — Грабнах пакета от ръцете му, забързах към масата и внимателно започнах да отлепям огромната лъскава панделка от червения станиол. — Мисля да запазя панделката, защото е страхотна.

Деймиън ми намигна благодарно. Чух, че Ерин и Шоуни се изкикотиха, и успях да сритам едната от тях. Двете млъкнаха. Сложих панделката настрана, разопаковах малката кутия, отворих я и извадих…

Господи!

— Глобус със снежинки обявих аз, опитвайки се да придам щастлив нюанс на гласа си. И вътре снежен човек. — Глобусът със сняг и снежен човек не е подарък за рожден ден, а за Коледа, и е евтина коледна украса.

— Да! Да! И чуй как свири! — извика Джак, който подскачаше от вълнение. Той взе глобуса от мен и нави пружината в основата му. Из стаята се разнесе мелодията на „Снежният човек“ дрънчаща като тенекия, болезнена за слуха и фалшива.