Читать «Изкушена» онлайн - страница 10

— Престани да се тревожиш, а-вет-си а-ге-хут-са — каза тя, докато сестра Мери Анджела нагласяше възглавници около нея, за да й помогне да се чувства удобно.

— Ще ти дам болкоуспокояващо — каза монахинята. — Ще проверя дали щорите и завесите в стаята на Старк са спуснати, затова имате няколко минути да побъбрите, но когато се върна, ще настоявам да глътнеш хапчето и да заспиш.

— Ти си непреклонна и взискателна, Мери Анджела — рече баба.

— Краставите магарета се надушват отдалеко, Силвия — отвърна монахинята и бързо излезе от стаята.

Баба ми се усмихна и потупа леглото до себе си.

Седнах внимателно до нея. Лицето й беше охлузено и обгорено от въздушната възглавница, която бе спасила живота й. На устната и едната страна на лицето й имаше тъмни шевове. Главата й беше превързана и дясната й ръка беше бинтована в заплашителен на вид гипс.

— Колко иронично е, че раните ми изглеждат ужасни, но всъщност са много по-безболезнени и маловажни от невидимите рани в твоята душа — отбеляза тя.

Отворих уста да я уверя, че съм добре, но следващите й думи прерязаха остатъка от възражението ми.

— Откога знаеш, че си преродената дева Ая?

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Зоуи

— Бях привлечена от Калона първия път, когато го видях — бавно започнах аз. Не бих я излъгала, но това не означаваше, че щеше да ми е лесно да й кажа истината. — Но почти всички новаци и вампири бяха привлечени към него… сякаш той ги беше омагьосал.

Баба кимна.

— И Стиви Рей така ми каза. Но с теб беше ли различно? Имаше ли нещо повече от вълшебната му съблазън?

Да. Но аз не бях изпаднала толкова много под влиянието му — отвърнах и преглътнах сухата буца, заседнала в гърлото ми. — Не повярвах, че той е Еребус, дошъл на земята, и знаех, че крои нещо лошо с Неферет. Прозрях тъмната му страна. Но исках и да бъда с него… не само защото вярвах, че Калона все още може да избере доброто, но и защото го желаех, макар да знаех, че греша.

— Но ти се пребори с желанието си, а-вет-cu а-ге-хут-са. Ти избра свой път, този на любовта, добрината и твоята богиня. Така съществото беше прогонено. Ти избра любовта

— бавно повтори тя. — Нека това бъде балсамът за раната, която той разкъса в душата ти.

Чувството на паника, което се беше свило в гърдите ми, започна да се отпуска.

— Аз мога да следвам свой път — заявих аз с повече убеденост, отколкото изпитвах, след като осъзнах, че съм превъплъщението на Ая. И после се намръщих. Не можеше да се отрече, че тя и аз сме свързани. Наречете го същност или душа, или дух, каквото искате, но това ме свързваше с безсмъртното същество така, както земята го беше държала в плен векове наред. — Аз не съм Ая, но още не съм приключила с Калона. Какво да правя, бабо?

Тя хвана ръката ми и я стисна.

Както самата ти каза, следвай своя път. И в момента той те води към меко, топло легло и цял ден сън.

— Да се справям с кризите една по една?

С всичко се справяй едно по едно — отвърна баба.