Читать «Изкушена» онлайн - страница 8

— Както желаеш, сестро — отвърна смутено монахинята и бързо излезе от стаята.

— Лука 6:37? Какво е това? — попитах аз.

— „Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени.“ — отговори баба и се усмихна на сестра Мери Анджела.

В същия миг Деймиън тихо почука на открехнатата врата.

— Може ли да влезем? Някой трябва да види Старк. — Деймиън погледна през рамо и направи знак „стой там“ на някого зад него. В отговор се чу тихо „Джаф!“, което ми подсказа, че онзи някой е куче.

— Не я пускай вътре. — Старк изкриви лице в гримаса, ко-гато рязко обърна глава, за да види Деймиън на прага. — Кажи на хлапето Джак, че сега тя е негова.

— Не — намесих се аз и спрях Деймиън, когато започна да отстъпва. — Нека Джак доведе Херцогинята.

— Зоуи, не… започна Старк, но аз вдигнах ръка и той млъкна.

— Нека влезе — рекох аз и погледнах Старк в очите. — Имаш ли ми доверие?

Той се втренчи в мен и дълго ме гледа. Ясно видях уязвимостта и болката му, но Старк най-после кимна.

— Вярвам ти.

Пусни ги, Деймиън — заповядах аз.

Деймиън се обърна и измънка нещо през рамо, а после се дръпна встрани. В стаята влезе първо Джак, гаджето на Деймиън. Страните му бяха поруменели и очите му подозрително блестяха. Той направи няколко крачки и се обърна към вратата.

— Ела. Всичко е наред. Той е тук — нежно я придума Джак.

Светложълтият лабрадор тихо влезе в стаята и аз се изненадах колко безшумно се движи за такова голямо куче. Херцогиня спря за миг до Джак, погледна го и размаха опашка.

— Всичко е наред — повтори той, усмихна й се и избърса сълзите, които бликнаха от очите и се стекоха по лицето му. — Той е по-добре сега — добави Джак и посочи леглото. Херцогиня завъртя глава и погледна Старк.

Раненото момче и кучето се втренчиха един в друг и всички затаихме дъх.

— Здравей, хубавице — колебливо каза Старк, задавен от сълзи.

Херцогиня наостри уши и наклони глава на една страна.

Старк протегна ръка и й махна да отиде при него.

— Ела тук, Херцогиньо.

Заповедта сякаш срути язовирна стена в кучето, което се втурна към него и започна да скимти и да джафка. Държеше се като малко пале, а не както подобава на внушителните й петдесет килограма.

— Не! — извика Дарий. — Не на леглото!

Херцогинята се подчини на воина и се задоволи да зарови муцуна до тялото на Старк и да пъхне големия си нос под мишницата му. Лицето на Старк засия от щастие. Той започна да я милва и да повтаря колко много му е липсвала и какво добро момиче е тя.

Осъзнах, че и аз плача едва когато Деймиън ми подаде кърпичка.

— Благодаря — смотолевих аз и избърсах лицето си.

Той ми се усмихна, а после се приближи до Джак, прегърна го и го потупа по рамото (и подаде кърпичка и на него).

— Ела да намерим стаята, която монахините са приготвили за нас. Трябва да си починеш — каза той на гаджето си.

Джак подсмръкна, изхълца и кимна, а Деймиън понечи да го изведе от стаята.