Читать «Денят след утре» онлайн - страница 47

Виждайки болезненото му разочарование, Лебрюн се усмихна.

— Приятелю, вие забравяте, че сте в Париж.

— Какво означава това?

— Означава, mon ami, че десетгодишно хлапе от църковен хор… — Лебрюн направи драматична пауза — едва ли ще спи с министър-председателя.

Маквей зяпна.

— Шегувате се.

— Не се шегувам — каза Лебрюн и запали нова цигара.

— Озбърн знае ли?

Лебрюн мълчаливо сви рамене. Маквей се ухили.

— Значи госпожицата кръшка, така ли?

— Oui — лекичко се усмихна Лебрюн. Един ветеран от отдел за убийства, та бил той дори и американец, не би следвало да се изненадва от „l’amour“. Или поне трябваше да е наясно как отчайващо могат да се забъркат нещата в подобна история.

Маквей се изправи.

— Ако не възразявате, смятам да мина през хотела и после потеглям за Лондон. Попаднат ли ви и други блестящи находки, първо ги проверете самостоятелно, бива ли?

— Доколкото си спомням, и в този случай предложих същото — усмихнато напомни Лебрюн. — Едва ли сте забравил, че идеята да пристигнете в Париж беше ваша.

— Другия път ме посъветвайте да не върша щуротии — изръмжа Маквей и тръгна към вратата.

— Маквей. — Лебрюн се пресегна да изгаси цигарата. — Днес следобед не успях да ви открия.

Маквей не отговори. В детективската работа често използваше свои собствени методи, които не винаги бяха законни и поради това избягваше да замесва в тях колеги — все едно дали са от Париж, Интерпол, Лондон или Лос Анджелис.

— Жалко, че не се чухме тогава — добави Лебрюн.

— Защо? — троснато запита Маквей, като се питаше дали французинът знае какво точно е вършил.

Лебрюн извади от чекмеджето нова папка и му я подаде.

— Мъчехме се да изясним тази история. С вашия богат опит можехте да ни помогнете.

За момент Маквей го изгледа втренчено, после разгърна папката. Вътре имаше снимки от мястото на изключително жестоко убийство, извършено вероятно в хола на малък апартамент. Отделни фотографии показваха коленете в едър план. И двата крака бяха простреляни с едрокалибрени куршуми.

— Американски колт 38-ми калибър със заглушител — тихо поясни Лебрюн. — Намерихме го до трупа. Дръжката е омотана с лейкопласт. Никакви отпечатъци. Номерът е изпилен.

Маквей погледна следващите две снимки. Първата показваше лицето на жертвата. То изглеждаше подпухнало три пъти над нормалните си размери. Ужасените очи бяха изхвръкнали от орбитите. Около шията беше стегната примка от дебела тел, може би закачалка за дрехи. На втората снимка се виждаха слабините. Те също бяха простреляни.

— Божичко — едва чуто прошепна Маквей.

— Направено е със същото оръжие — добави Лебрюн.

Маквей надигна глава.

— Някой се е опитвал да изтръгне нещо от него.

— Ако бях аз, щях да призная каквото искат — каза Лебрюн. — Просто за да ме убият.