Читать «Денят след утре» онлайн - страница 355

Изписаха го една седмица след събитията на Юнгфрау и два дни след като Вера потегли за Париж.

Ремер го придружи до аерогарата и му разказа последните новини. Нобъл беше прехвърлен със самолет в Лондон и сега лежеше в специализиран център за лечение на тежки изгаряния. Предстояха му множество операции за присаждане на кожа и дълги месеци възстановяване, преди да се завърне към нормалния живот… ако това изобщо се окажеше възможно. Самият Ремер, въпреки гипсираната китка, се бе завърнал на работа и разследваше енергично събитията около пожара в Шарлотенбург и престрелката в хотел „Борггреве“. Джоана Марш бе открита в един берлински хотел. След дълги разпити я бяха освободили и тя бе заминала за Щатите, придружена от Маквей. Ремер не знаеше какво е станало след това. Предполагаше, че се е прибрала в Таос.

— Ремер… — предпазливо запита Озбърн, припомняйки си нощта на Юнгфрау. — Знаете ли откъде е повикала полицията? От коя спирка? Клайне Шайдег или Юнгфрауйох?

За момент Ремер откъсна очи от пътя и го погледна.

— За Вера Монере ли питате?

— Да.

— Тя не се е обаждала на полицията.

— Какво искате да кажете? — смая се Озбърн.

— Обадила се е друга американка. Туристка… Някоя си Кони… не помня фамилията.

— Кони?

— Точно така.

— Значи Вера е знаела къде съм. И е казала къде да ме намерят.

— Намериха ви кучетата. — Ремер се навъси. — Защо мислите, че е била госпожица Монере?

— Тя беше там, когато ме донесоха в станцията… — неуверено промърмори Озбърн.

— Както и много други.

Озбърн се загледа настрани. Значи кучетата… Добре, нека да е така. Нека образът на Вера, изправена на пътеката за Фон Холден с огромна окървавена висулка в ръцете, да си остане само илюзия. Част от халюцинациите. И нищо повече.

— Всъщност питате дали е невинна. Искате да вярвате, но все още не смеете.

Озбърн го погледна.

— Сигурен съм, че е невинна.

— И имате право. Открихме нелегалната печатница, в която е изработена фалшивата полицейска карта на Фон Холден. Намираше се в апартамента на надзирателя. Онзи, който предал Вера на Фон Холден. Тя е вярвала, че идва при вас. Фон Холден знаел толкова много, че едва към края започнала да се съмнява.

Озбърн не се нуждаеше от доказателства. Дори да не бе повярвал горе в планината, щеше да повярва при срещата в болницата.

— А Джоана Марш? — запита той. — Разбрахте ли защо Залетл ни насочи към нея?

Ремер помълча, после поклати глава.

— Някой ден може и да узнаем, нали така?

Нещо в поведението му подсказваше, че знае повече, но предпочита да не говори по въпроса. И Озбърн осъзна, че каквото и да бяха преживели заедно, Ремер си оставаше полицай. Стигаше му само един пример — как се бяха отнесли с Вера, макар че навярно от самото начало знаеха, че не е Аврил Рокар и няма нищо общо с Организацията. Подобна власт беше ужасяваща, защото лесно можеше да попадне в нечисти ръце.