Читать «Денят след утре» онлайн - страница 332

— Внимание, доктор Озбърн. Обадете се на телефона, моля!

Не! Не се поддавай! Обявлението е измама! Той вече пътува с предния влак!

Изведнъж Озбърн се втурна напред. С няколко скока достигна последната врата, сграбчи перилото и се хвърли във вагона. Почти веднага влакът потегли. Зад него бавно се смаляваха живописните хотелчета и къщички на Интерлакен. После наклонът се увеличи и влакът навлезе сред пламналите багри на есенни гори, отвъд които в далечината се синееше Тунското езеро.

140.

Другарю старши лейтенант, така го наричаха в Спецназ. Но кой беше сега? Още ли беше Leiter der Sicherheit, или се бе превърнал в последен самотен боец, тръгнал на най-важната мисия в своя живот? И двете, помисли Фон Холден. И двете.

До него Вера гледаше през прозореца. Навярно просто се мъчеше да убие времето. Фон Холден се завъртя и също погледна навън. Преди малко бяха сменили влака в Гринделвалд и сега зъбчатите колела със скърцане тласкаха вагона нагоре през стръмни алпийски ливади, осеяни с диви цветя и пасящи крави.

След още двайсет минути щяха да достигнат Клайне Шайдег, където ливадите рязко свършваха. Там отново щяха да се прехвърлят и да продължат към сърцето на Алпите — през Айгерванд и Айсмеер до последната спирка, Юнгфрау. Отляво се издигаше връх Айгер, иззад него надничаше заснеженият Монх. А още по-нататък беше Юнгфрау — невидим засега, но познат до най-малките подробности. Самият връх, висок повече от четири километра, се извисяваше на осемстотин метра над последната гара. Фон Холден се вгледа в шеметната северна стена на Айгер — хиляда и осемстотин метра гладка отвесна скала от алпийските пасища до върха — и помисли за петдесетината професионални алпинисти, които бяха загинали при опитите да я покорят. Това беше риск, несравним с нищо друго. Подготвяш се търпеливо, полагаш всички усилия, после връхлита нещо непредвидено и падаш. Смъртта просто протяга ръка и те сграбчва.

Фон Холден бе очаквал полицията да го пресрещне в Тун. После в Интерлакен. Но от полицията нямаше и следа, а това означаваше, че Озбърн е сам. Фон Холден не знаеше колко влака минават дневно през Интерлакен. Знаеше обаче, че десет минути след пристигането им бе потеглил влак за Люцерн. Люцерн беше важен транспортен възел, осигуряващ връзка за Амстердам, Белгия, Австрия, Люксембург и Италия. Юнгфрау беше само странично разклонение за туристи и алпинисти. Едва ли някой би очаквал един беглец от закона да тръгне на екскурзия из планините, особено след като знае, че линията води към задънена улица. Не, беглецът би бързал да се откъсне от преследвачите, а ако е възможно — и да напусне страната.