Читать «Денят след утре» онлайн - страница 333

Фон Холден бе отхвърлил идеята за засада в Интерлакен като прекалено рискована. Вместо това бе решил да отвърне на Озбърн със собствения му трик. Обявлението преследваше двояка цел — да обърка противника и в същото време да го изплаши. Озбърн бе стигнал дотук с инстинкт и лукавство, но сега щеше да изпадне в паника и да потърси последната опора. Логиката. След пристигането от Берн оставаха само два пътя — със зъбчатата железница към върховете или с теснолинейката към Люцерн. Озбърн щеше да узнае, че влакът за Люцерн е потеглил само десет минути след идването на Фон Холден. И нямаше да има друг избор, освен да изчака следващия влак, за да се втурне по дирите на една сянка.

Озбърн скочи на перона на гринделвалдската гара и изтича към влака, който щеше да го откара до Клайне Шайдег за последното прехвърляне по пътя към Юнгфрауйох. Вече не се боеше от засада. Беше сигурен, че противникът е потеглил с предния влак. А Фон Холден с цялото си високомерие навярно мислеше, че го е заблудил в Интерлакен и че сега Озбърн стои съвсем объркан на гарата или пътува с теснолинейката за Люцерн.

От краткия разговор с един от американските туристи бе узнал, че на последната гара има малка пощенска служба, магазинче за сувенири, ресторант, автоматична метеостанция и специална атракция за туристите, наречена „Ледения дворец“ — тунел с множество скулптури, изсечени от самия ледник. Всички тия забележителности се намираха на различни нива и бяха свързани с асансьори. Освен тях наоколо имаше само върхове и ледници. Ако Фон Холден носеше съдържанието на раницата за някого, срещата трябваше да се състои около гарата. Какво точно носеше, кой щеше да го чака? Озбърн не знаеше и нямаше шанс да узнае преди края на пътуването.

С пронизително скърцане на зъбчатки вагонът преодоля поредния завой и Озбърн за пръв път видя изцяло острите, заснежени върхове. Най-близко беше Айгер и дори от това разстояние се различаваха малките снежни вихрушки по склоновете му.

— Минем ли Клайне Шайдег, душко, поемаме право нагоре — посочи нататък една изрусена американка от групата. Не беше трудно да се забележи, че си е правила пластична операция, а липсата на халка върху лявата ръка, с която го потупваше по коляното, недвусмислено показваше, че е неомъжена. — Ще се изкачим по тунел през стената на Айгер, а пък отгоре се вижда цялата долина чак до Интерлакен.

Озбърн с усмивка благодари за информацията, после я загледа втренчено, докато тя най-после се сети да дръпне ръка. Не че мразеше агресивните жени, просто мислите му бяха заети с друго. Съжаляваше, че освен револвера на Маквей не носи поне една от спринцовките със сукцинилхолин, които бе приготвил в Париж за отвличането на Албърт Мериман.

141.

Фон Холден също гледаше върховете, дебнейки за облаци или по-големи снежни вихрушки — първите признаци, че времето може да се развали. Не забеляза нищо подобно и това беше добър знак. Така щеше да е по-лесно, ако възникнеха проблеми и му се наложеше да тръгне през планините.