Читать «Денят след утре» онлайн - страница 330

Внезапно Озбърн осъзна, че през цялото време неволно е разлиствал пътеводителя. Осъзна го, защото нещо привлече погледа му. Една-единствена дума.

Отново прочете целия текст.

От най-високата европейска гара Юнгфрауйох започва скален коридор, водещ към хотел-ресторант „Бергхаус“ — също най-висок в Европа. През 1972 година сградата бе унищожена от пожар и днес на нейно място е построен великолепният ресторант „Над облаците“.

— Бергхаус… — изрече на глас Озбърн и изтръпна. Така се наричаше швейцарската група, която бе организирала приема в Шарлотенбург.

Бързо разгърна картата и плъзна пръст по нея. Гарата Юнгфрауйох беше под самото било на Юнгфрау — един от най-високите алпийски върхове след Монблан и Айгер. Пътеводителят поясняваше, че дотам се стига с най-високата зъбчата железница в Европа. Изведнъж Озбърн усети, че косата му настръхва.

Зъбчатата железница тръгваше от Интерлакен.

139.

Маквей държеше на всяка цена да се свърже с Ремер и най-сетне успя. В 13:45.

— Къде е Озбърн, дявол да го вземе?

Ремер беше в Страсбург и по линията имаше смущения.

— Не знам — долетя гласът му през пукот и пращене.

— Ремер! Онова копеле ми е задигнало значката, револвера и писмото от Интерпол! Къде е, по дяволите?

Смущенията се засилиха, после прозвуча оглушително пращене, три такта от Бетховен и свободен сигнал. Маквей ядно затръшна слушалката.

— Да му се не види!

Под ярките слънчеви лъчи влакът от Берн бавно навлезе в гарата на Интерлакен. Раздаде се металическо скърцане и влакът спря. От първия вагон слезе кондукторът, следван от три момичета с униформи на енорийското средно училище. Още пет-шест души слязоха от втория вагон, пресякоха перона и изчезнаха в гарата. Третият вагон се оказа най-пълен — от него с весела глъчка се изсипаха двайсетина американски туристи и вкупом поеха напред. Над перона отново се възцари тишина. Опустелият влак стоеше на фона на алпийските склонове като забравена играчка.

Внезапно отсрещната врата на средния вагон се отвори и нечий крак бавно стъпи върху чакъла. След кратко колебание слезе и вторият крак. Прикрит зад вагоните, Озбърн бързо закрачи към края на влака. Когато го достигна, той предпазливо надникна иззад ъгъла. Перонът беше пуст. Релсите пред него също. Озбърн отново опипа револвера под колана си. Не се съмняваше, че Фон Холден го е познал на гарата в Берн. А Фон Холден от своя страна едва ли се съмняваше, че Озбърн ще го последва с първия влак. Сега Озбърн съжаляваше, че бе послушал съвета на кондуктора. С обявлението само бе подсказал на Фон Холден, че го следи. И защо изобщо си бе въобразил, че онзи ще е толкова глупав да отговори на повикването? Обявлението беше грешка, също като онзи нелеп бяг по перона след влака за Интерлакен. Още една подобна грешка можеше да му струва живота.

В далечината изсвири влак. От високоговорителя подканиха пътниците за Юнгфрау да се подготвят. Ако изпуснеше влака, щеше да се наложи да чака още половин час. И Фон Холден щеше да има цял час преднина… освен ако го чакаше някъде тук.