Читать «Денят след утре» онлайн - страница 321

— Какво казаха за жената? — тревожно запита Озбърн, като си проби път през свидетелите.

— Описанията им не съвпадат — тихо каза Ремер. — Може да е госпожица Монере, може и да не е тя.

— Хей! Този човек ги е видял! — извика един униформен полицай, влачейки през тълпата мършав негър с бяла престилка.

Ремер бързо се завъртя.

— Видяхте ли ги?

— Да, господине — отвърна негърът, без да надигне глава.

— Около седем и половина е сервирал кафе на жената — добави полицаят, който стърчеше с две глави над изплашения негър.

— Защо не казахте веднага? — запита Ремер.

— Той е от Мозамбик. Наскоро го пребиха някакви хулигани и сега се страхува от всички бели.

— Слушай — кротко изрече Ремер. — Никой няма да те бие. Просто кажи какво си видял.

Негърът го погледна и отново наведе глава.

— Мъж поръчал кафе за жена — отговори той на развален немски. — Тя много хубав, много изплашен. Ръце трепери, едвам пие кафе. Той отива, връща с вестник. Показва на жена. После двамата излиза…

— Накъде тръгнаха?

— Натам, на влак.

— Кой влак?

Негърът кимна към два съседни коловоза и сви рамене.

— Натам или натам. Не помни. Не гледал подир тях.

Внезапно Озбърн не издържа и сграбчи негъра за раменете.

— Как изглеждаше жената?

— По-кротко, докторе — обади се Ремер.

— Питайте го каква коса е имала! Питайте!

Ремер преведе на немски.

Негърът леко се усмихна и вдигна ръка към косата си.

— Schwarz.

— Боже Господи! — възкликна Озбърн.

Знаеше какво означава тази дума. Черна. Като косата на Вера.

— Да вървим — каза Ремер и го дръпна през тълпата.

След малко двамата нахълтаха в кабинета на началник-гарата. Ремер погледна часовника. Беше 8:47.

— Кои влакове са потеглили от коловози С-3 и С-4 от 7:20 до 7:45? — кресна Ремер на слисания железничар. — Mach schnell!

Човекът се изправи пред голямата железопътна карта на Европа и започна да изрежда с точността на компютър:

— Коловоз С-3… Експрес за Женева. Пристига в 14:06 с прехвърляне в Базел. Коловоз С-4. Бърз влак за Страсбург. Пристига в 10:37 с прехвърляне в Офенбург.

Ремер се навъси.

— Швейцария или Франция. И в двата случая напускат страната. По кое време пристигат влаковете в Базел и Офенбург?

В следващите няколко минути Ремер окупира кабинета и предупреди по телефона германската полиция в Офенбург, френската полиция в Страсбург и швейцарската полиция в Базел и Женева. В Базел и Офенбург всички слизащи пътници щяха да бъдат грижливо проверени, а в същото време на влаковете щяха да се качат групи цивилни полицаи. Ако Фон Холден и жената се опитаха да слязат на някоя от междинните гари, щяха да бъдат обкръжени и арестувани. Ако останеха във влака, рано или късно щяха да бъдат открити.

Когато Ремер остави слушалката, Озбърн пристъпи към него.

— Какво ще стане… с нея?

— Ще бъде задържана. Също като Фон Холден.

Ремер разбираше за какво става дума. Сега се издирваше убиец на трима полицаи. Ако бегълците се намираха в един от двата влака, шансовете им за повторно бягство бяха почти нулеви. А ако окажеха дори и най-малка съпротива, щяха да бъдат убити на място.