Читать «Денят след утре» онлайн - страница 317

— Документи.

Фон Холден забеляза, че униформеният хвърли поглед към една красива жена, крачеща по перона. Отпускаха се, започваха да му вярват.

— Разбира се. — Той измъкна от малкото джобче на сакото си тънък кожен калъф и го подаде на ниския. После се озърна към Вера. — Добре ли сте, госпожице Монере?

— Не разбирам какво става.

— Аз също.

Фон Холден се завъртя и в коридора отекна странен звук, напомнящ задавена кашлица. Очите на униформения полицай се разшириха и той рухна на пода. В същия миг дулото на заглушителя се опря в челото на дребния детектив. Раздаде се нов пукот и той залитна назад с пръснат череп. Преди високият да измъкне пистолета си, Фон Холден отскочи настрани и го простреля два пъти — над гръдната кост и в слънчевия възел. За момент лицето на детектива се изкриви от гняв, после той залитна и бавно се свлече надолу.

След секунди Фон Холден и Вера потънаха в тълпата по перона и се отправиха към чакалните. Той бе преметнал калъфа през лявото си рамо; с дясната ръка здраво я стискаше за лакътя. Вера бе пребледняла от ужас.

— Слушайте — прошепна Фон Холден, гледайки право напред, сякаш говореше за нещо незначително. — Тия хора не бяха полицаи.

Вера продължаваше да крачи като насън.

— Забравете какво видяхте. Изтрийте го от паметта си.

Вече бяха в чакалнята. Фон Холден се озърна, но не видя полицаи. Часовникът над щанда за вестници показваше 7:25. Фон Холден спря и набързо огледа разписанието на влаковете. Когато откри каквото му трябваше, той въведе Вера в малката закусвалня и поръча кафе.

— Изпийте това. — Забеляза, че тя се колебае и настоя с усмивка. — Моля ви.

Вера взе чашата. Ръцете й трепереха. Едва сега осъзна колко е изплашена. Отпи глътка кафе и усети как топлата течност плъзва надолу по гърлото й. Фон Холден я остави сама и след минута се върна с вестник в ръката.

— Казах ви, че ония хора не бяха полицаи — изрече той тихо, привел глава плътно до нея. — След обединението в Германия се оформи ново нацистко движение. Засега то е в нелегалност, но създателите му твърдо са решили отново да го превърнат в могъща политическа сила. Снощи в двореца Шарлотенбург се събраха сто от най-влиятелните привърженици на демокрацията в Германия. Те трябваше да узнаят какво се подготвя и да дадат своята подкрепа в борбата срещу заговора.

Фон Холден се озърна към часовника и разгъна вестника. На първа страница имаше снимка на пламтящия дворец под огромно заглавие: Charlottenburg Brent!

— Дворецът беше взривен със запалителни бомби. Всички в него загинаха. Това е дело на неонацистите.

— Защо ми казвате всичко това? — запита Вера. Усещаше, че той крие нещо.

Фон Холден забеляза група полицаи да тичат по перона към влака, който бяха напуснали преди малко. Отново погледна часовника. Беше 7:33.

— Елате с мен, моля — каза той и поведе Вера към коловозите. — Пол Озбърн откри, че хората около него не са това, за което се представят.

— Маквей? — смаяно възкликна Вера.

— Да, той също.