Читать «Денят след утре» онлайн - страница 316

Влакът бавно пълзеше през гъстата мрежа от коловози около Hauptbahnhof — централната гара на Франкфурт. Фон Холден стоеше до прозореца и гледаше наближаващия перон. Беше напрегнат, сякаш очакваше нещо.

Вера седеше на леглото до него. Беше прекарала безсънна нощ, измъчвана от догадки. Защо бяха прехвърлили Пол в Швейцария? Защо я водеха при него? Дали не беше ранен, на смъртно легло…

Влакът се разтърси и спря. Раздаде се съскане на спирачки, после затракаха вратите на вагоните.

— Когато слезем, ще се прехвърлим на друг влак — рязко каза Фон Холден. — Напомням ви, че все още сте подчинена на федералната полиция.

— Нали ме водите при Пол… Да не мислите, че ще избягам?

Внезапно на вратата се почука.

— Полиция. Моля, отворете!

Полиция ли? Вера погледна Фон Холден.

Без да й обръща внимание, той надникна към гарата. По перона имаше много хора, но не забеляза полицаи.

Чукането се повтори.

— Полиция. Отворете незабавно!

Фон Холден се обърна.

— Грешка, сигурно търсят някого.

Той пресече купето, леко открехна вратата и надникна навън, като в същото време си сложи очила, сякаш искаше да различи по-добре полицаите.

— Ja?

В коридора стояха двама цивилни, висок и нисък. Зад тях бе застанал униформен полицай с автомат в ръцете.

— Излезте, ако обичате — нареди високият.

— Аз съм от БКА — отвърна Фон Холден и открехна вратата още малко, за да могат да видят Вера.

— Излезте от купето — повтори високият.

Бяха ги изпратили да търсят беглец на име Фон Холден. Можеше да се окаже, че са го намерили, но можеше и да грешат. Разполагаха само със снимка, а на нея човекът беше без очила. Освен това БКА… Каква беше тази история? И коя беше жената?

— Разбира се — кимна Фон Холден и излезе в коридора.

Ниският детектив гледаше Вера. Униформеният не изпускаше Фон Холден от поглед. Фон Холден му се усмихна.

— Коя е тази жена? — запита високият.

— Задържана по подозрение в тероризъм. Прехвърляме я.

— Къде?

— В Бад Годесбург.

— А защо няма униформена полицейска сътрудничка?

Вера погледна Фон Холден. За какво говореха?

— Нямаше време — спокойно отвърна Фон Холден. — Трябваше да бързаме. Свързано е с пожара в Шарлотенбург.