Читать «Разбудени фурии» онлайн - страница 44
Ричард Морган
Настана дълго мълчание. Никой не помръдваше. После Курумая се озърна към едно от устройствата върху бюрото. Над машинката изникна спирален холографски дисплей.
— Кой е синтът? — небрежно попита той.
— А, да. — Силви леко се поклони и изви длан към мен. — Новобранец. Мики Тръпката. Резервен стрелец.
Курумая вдигна вежди.
— Откога Ор се нуждае или приема чужда помощ?
— Взехме Мики само за проба. По моя идея. — Силви се усмихна сърдечно. — Както го виждам аз, по тукашните места резервите никога не са излишни.
— Може и да си права. — Курумая насочи поглед към мен. — Но новият ти приятел има увреждания.
— Само драскотина — уверих го аз.
Цветовете на спиралата се промениха. Курумая се озърна настрани и около върха й изплуваха цифри. Той сви рамене.
— Много добре. Бъдете на главната порта след час заедно с оборудването. Получавате минимална стандартна надница плюс десет процента надбавка за старшинство. Повече не мога да ви предложа. Премия за всеки унищожен обект по тарифите на Военно-механичното разузнаване.
Силви отново му се усмихна.
— Отлично. Ще бъдем готови. Приятно ми беше да работя отново с теб, Шигео. Хайде, Мики.
Докато се обръщахме, лицето й трепна — явно получаваше съобщение. Тя сърдито се завъртя към Курумая.
— Да?
Той се усмихна бащински.
— Дай да сме наясно, Ошима-сан. Ще бъдеш включена в схемата за разчистване заедно с другите. Опиташ ли пак да се изнижеш, ще разбера. Ще ти отнема разрешителното и ще наредя да те върнат, та дори ако се наложи да пратя целия почистващ отряд. Ако искаш да бъдеш арестувана от новобранци и върната тук на патешки ход, само опитай.
Силви отново въздъхна, поклати скръбно глава и тръгна назад през тълпата чакащи демилити. Докато минавахме край Антон, той се озъби.
— Минимална надница, Силви. Май най-сетне си разбрала къде ти е мястото.
После той трепна, извъртя очи и лицето му застина, защото Силви бе бръкнала да направи нещо в главата му. Антон залитна и демилитът до него го сграбчи за ръката, за да не падне. От гърлото му излетя задавено пъшкане, сякаш го бяха ударили с нещо тежко.
— Гадна… — едва избъбри той и езикът му се заплете.
— Стой настрани, селяндурче.
Лаконичните думи останаха да висят зад Силви, докато напускахме бараката.
Тя дори не бе погледнала към Антон.
Глава 7
Портата представляваше масивна плоча от бронирана сплав, шест метра на ширина и десет на височина. Антигравитационните повдигачи от двете страни бяха монтирани на релси върху вътрешните стени на двайсетметрови кули, увенчани с автоматична стражева апаратура. Ако се приближеше до сивия метал, човек можеше да чуе как от другата страна тревожно шумоли пълзящата животел.
Доброволците за разчистването стояха на малки групички пред портата и водеха приглушени разговори с откъслечни изблици на гръмогласно перчене. Точно както предсказа Силви, повечето бяха млади и неопитни — и двете неща си личаха съвсем ясно по неуверените движения, с които опипваха оборудването си и зяпаха наоколо. А и самото им оборудване не беше особено впечатляващо. Оръжията изглеждаха предимно взети от складове за бракувана военна техника, а превозните средства бяха не повече от дузина и някои дори нямаха антиграви. Транспортът щеше да стигне най-много за всеки втори от петдесетината демилити. Останалите, явно, щяха да обикалят пеш.