Читать «Разбудени фурии» онлайн - страница 45

Координатори почти не се забелязваха.

— Така стават тия неща — каза добродушно Кийока. Тя се подпря на гравибръмбара, който яздех, и скръсти ръце. Леката машина се люшна и аз засилих полето, за да компенсирам. — Разбираш ли, повечето новобранци на практика са без пукната пара и влизат в играта едва ли не слепешком. Мъчат се да спечелят пари за ъпгрейд чрез почистване и евентуално от лесна плячка из покрайнините на Неразчистеното. Ако извадят късмет, свършват добра работа и привличат внимание. Може да ги вземат в някой екип, претърпял загуби.

— А ако не ги вземат?

— Тогава им се налага сами да си отглеждат коса. — Ласло се ухили откъм открития кош на единия от двата други бръмбара, из който се ровеше. — Нали, шефе?

— Да, точно така — отвърна кисело Силви.

Тя стоеше заедно с Ор до третия бръмбар, опитвайки пак да представи Ядвига като живо същество, и напрежението й се отразяваше. На мен също не ми беше твърде приятно — бяхме настанили мъртвата върху единия бръмбар, но да управлява чрез нея надхвърляше възможностите на Силви, затова Ядви трябваше да се вози зад мен. Би изглеждало много странно, ако аз слезех, докато чакахме, а тя останеше горе, затова не напусках седалката. Силви беше накарала трупа да ме прегърне с едната ръка през рамото, а другата да сложи на бедрото ми. От време на време Ядвига извърташе глава и по лицето й, полузакрито от лещите, трепваше някакво подобие на усмивка. Аз се правех на разсеян.

— Не слушай Лас — предупреди ме Кийока. — Новобранците с координаторски способности са един на двайсет, че и по-малко. Вярно, могат да ти запишат в главата каквото поискаш, но от това просто ще се побъркаш.

— Да, като нашата шефка. — Ласло приключи с коша, затвори го и мина от другата страна.

— На практика става така — продължи търпеливо Кийока. — Търсиш някого, дето може да издържи на натоварването, и се обединявате. Събирате пари, докато успеете да осигурите косата плюс елементарни приемници за всички останали, и готово. Ето ти чисто нов екип. Какво зяпаш?

Последното се отнасяше до един млад демилит, който бе дошъл да гледа със завист гравибръмбарите и оборудването, монтирано върху тях. При рязката забележка на Кийока той се отдръпна, но копнежът в очите му си остана все същият.

— Модел „Дракул“, нали? — попита хлапакът.

— Точно така. — Кийока тропна с пръсти по черупката на бръмбара. — „Дракул-41“, излязъл само преди три месеца от конвейерите на завода в Милспорт, и всичко, което си чувал за него, е сто процента истина. Екранирани двигатели, вътрешни електромагнитни сензори и квантови излъчватели, защита с автономна реакция, вградени системи за управление „Нуханович“. За каквото и да се сетиш, има го.

Ядвига завъртя глава към младия демилит и аз се досетих, че мъртвите й устни отново опитват да се усмихнат. Ръката й плъзна от рамото ми надолу по ребрата. Размърдах се леко.