Читать «Разбудени фурии» онлайн - страница 41

— Това е старо — кимнах аз към високоговорителите.

Ласло изсумтя.

— Добре дошъл на Ню Хок.

Другите се усмихнаха и докоснаха пръсти.

— Парчето май ти харесва, а? — попита Кийока с пълна уста.

— Харесвам подобни. Точно това не ми е позна…

— Дизи Чанго и Великата Весела Гъба — обади се неочаквано Ор. — „По еклиптиката“. Но всъщност е кавър по оригинала на Таку Черния. Таку за нищо на света не би пуснал цигулка на преден план.

Погледнах го с изненада.

— Не го слушай — каза Силви, като се чешеше разсеяно из косата. — Ако се върнеш към ранното творчество на Таку и Иде, ще видиш, че е пълно с цигански цигулки. Махнали са ги едва за милспортските концерти.

— Не е вяр…

— Хей, Силви! — Един младолик координатор с дълга коса, щръкнала от статичното електричество, спря до нашата маса. На лявата си ръка крепеше поднос с чаши кафе, а върху дясното му рамо неспокойно потрепваше кабел под напрежение. — Върнахте ли се вече?

Силви се ухили.

— Хей, Оиши. Липсвах ли ти?

Оиши сведе глава в шеговит поклон. Подносът дори не трепна.

— Както винаги. Което не би могло да се каже за Курумая-сан. Смяташ ли днес да се срещаш с него?

— А ти не смяташ ли?

— Не, ние няма да тръгваме. Снощи Каша прихвана някакво контраизлъчване и ще й трябват два-три дни да се оправи. Засега си почиваме. — Оиши сви рамене. — И ни плащат. От фонда за непредвидени разходи.

Ор наостри уши.

— Мамка му, от фонда за непредвидени разходи ли? Какво е ставало тук вчера?

— Ама не знаете ли? — Оиши ни огледа с разширени очи. — За снощи. Не сте ли чули?

— Не — отвърна търпеливо Силви. — Затова питаме.

— А, добре. Мислех, че вече всички са чули. Връхлетя ни бродещ рояк. В Разчистената зона. Снощи почнаха да сглобяват артилерия. Самоходно оръдие, много голямо. С шаси „Скорпион“. Добре че Курумая вдигна всичко живо на крак, инак щяха да ни засипят със снаряди.

— Оцеляло ли е нещо? — попита Ор.

— Още не знаят. Унищожихме първично-монтажните автомати заедно с оръдието, но доста от по-дребните се разбягаха. Обслужващи, вторични монтажници и тям подобни боклуци. Някои разправят, че видели каракури.

— Дрън-дрън — изсумтя Кийока.

Оиши пак сви рамене.

— Само ти казвам какво съм чул.

— Механични кукли? Няма начин, по дяволите. — Кийока постепенно се разпалваше. — В РЗ не е имало каракури повече от година.

— Не е имало и колективни машини — изтъкна Силви. — Всичко се случва. Как мислиш, Оиши, има ли шанс да получим назначение днес?

— Вие ли? — Оиши се ухили отново. — Няма начин, Силви. Не и след последния път.

Тя кимна мрачно.

— Така си и мислех.

Джазовата мелодия заглъхна на възходяща нота. Замести я дрезгав, настоятелен женски глас с архаично, едва доловимо фъфлене.

— Чухте как Дизи Чанго изпълнява класическата мелодия „По еклиптиката“ — нова светлина върху една стара тема, също както квелизмът озарява древните неправди на икономическите порядки, които пренесохме със себе си по мрачния път от земните брегове чак дотук. Разбира се, Дизи беше убеден квелист през целия си живот и както неведнъж е казвал…