Читать «Разбудени фурии» онлайн - страница 323
Ричард Морган
Убийствени удари към слабините и гърлото, свързани в светкавична атака, която ме отблъсна почти два метра назад, преди да я удържа. Отбих първия удар надолу с едната ръка, за втория се приведох дотолкова, че само ме закачи по челото. В същия миг моят контраудар избухна право нагоре, в основата на гърдите му. Той залитна, опита се да заклещи ръката ми с любимата си хватка от айкидо, която познавах тъй добре, че едва не се разсмях. Изтръгнах се от хватката и замахнах с изпънати пръсти срещу очите му. Той изящно отметна глава назад и ме нападна със страничен ритник в ребрата. Беше твърде висок и не достатъчно бърз. Сграбчих ходилото и свирепо го завъртях. Той се преметна във въздуха и използва инерцията за ритник в главата с другия крак. Улучи ме в лицето, но аз вече се отдръпвах, за да не поема цялата сила на удара. Изтървах крака му и за момент погледът ми се отклони настрани. Докато той падаше на земята, аз залитнах към гравиносилката. Тя се люшна върху полето и ме удържа. Тръснах глава, за да прогоня замайването.
Боят не се оказа тъй див, както очаквах. Двамата бяхме уморени и неизбежно разчитахме на вградените системи в носителите си. И двамата допускахме грешки, които при други обстоятелства щяха да бъдат смъртоносни. А може би сами не знаехме какво точно правим тук, сред тихата, мъглива нереалност на пустия кей.
Замисленият глас на Силви долу в резервната памет.
Плюх и си поех дъх. Отдръпнах се от заобления капак на носилката.
На кея пред мен той се изправяше на крака. Налетях бързо, преди още да се е опомнил, вложих цялата сила, която ми бе останала. Той усети и се завъртя да ме пресрещне. Ритник, отбит с вдигнато коляно, юмруци, блокирани с кръстосани ръце пред главата и гърдите. Стрелнах се по инерция покрай него и той ме последва, замахвайки с лакът към тила ми. Паднах долу, преди да ме засегне сериозно, търкулнах се и размахах ръце в опит да го подкося. Той отскочи с танцова стъпка, намери време за хищна усмивка й пак връхлетя.
За втори път тази сутрин чувството ми за време изчезна. Бойното обучение и напрегнатата нервна система на модела „Ейшундо“ забавиха всичко наоколо до едва доловимо пъплене, до безкрайно забавени кадри на падащия над мен крак и оголените в усмивка зъби.
Лицето на Сегешвар се криви от яростта на вековна обида, после от отчаяние, когато моите подигравки разкъсват бронята, която е изградил около себе си за двеста години живот сред насилието.
Мураками с шепа кървави приставки свива рамене срещу мен като мое собствено отражение.
Майка ми, сънят и…
