Читать «Разбудени фурии» онлайн - страница 321

— Ъ-ъ-ъ… нещо такова.

— Е, тая синина по лицето й не ми харесва. Май има пукната кост. Наместих я колкото се може по-внимателно, включих системите, но те вероятно само ще я упоят — за всеки случай. Засега нямат диагноза. Ще трябва…

— Какво?

Обърнах се да я подканя да продължи и видях малкия сив контейнер да описва дъга из въздуха. Нямах време да стигна до Силви, нямах време за каквото и да било, освен да се хвърля презглава над гравиносилката, търсейки оскъдното й прикритие. Военен модел „Цзян“ — трябваше поне да е бронебойна. Паднах от другата страна и се проснах на кея, сплитайки ръце над главата си.

Гранатата избухна със странно приглушен звук, от който в главата ми нещо изпищя. Ударната вълна ме блъсна и частично засегна слуха ми. В тишината, изпълнена с тихо звънтене, аз скочих на крака. Нямах време да се проверявам за рани. Изръмжах, оголих зъби и се завъртях срещу него, докато той излизаше от водата в края на кея. Нямах оръжие, но излязох иззад носилката сякаш бях въоръжен до зъби.

— Бърза реакция — подвикна той. — Мислех си, че ще ударя и двама ви.

Дрехите му бяха мокри от плуването, на челото му имаше дълга драскотина, измита и розова, но юначната поза на смуглия носител си оставаше все същата. Черната коса бе все тъй дълга и падаше на чорлави кичури до раменете. Не изглеждаше въоръжен, но ми се усмихна широко.

Силви лежеше сгърчена между водата и носилката. Не виждах лицето й.

— Ще те убия, мамка ти — изрекох студено аз.

— Да, ще се опиташ, старче.

— Знаеш ли какво направи? Мамка ти, имаш ли представа кого уби току-що?

Той поклати глава с подигравателно съжаление.

— Май наистина ти е изтекъл гаранционният срок, а? Мислиш ли, че ще се върна при Харлановия род с труп, когато мога да им доставя жив носител? Не за това ми плащат. Беше зашеметяваща граната, последната, за съжаление. Не чу ли гърмежа? Трудно е да го сбъркаш, ако напоследък си припарвал до бойно поле. А, ти сигурно не си припарвал. Ударната вълна зашеметява, а вдишаните молекулярни шрапнели поддържат това състояние. Няма да се свести поне до довечера.

— Недей да ми четеш лекции по бойно въоръжение, Ковач. Аз бях на твое място, по дяволите, и се отказах заради нещо по-интересно.

— Тъй ли? — В изненадващо сините му очи блесна гняв. — И какво беше? Долнопробна престъпност или евтина революционна политика? Казват, че си се пробвал и в двете поприща.

Предпазливо направих крачка напред и го видях как зае бойна стойка.

— Каквото и да ти казват, видял съм цял век изненади в повече от теб. И сега завинаги ще ти ги отнема.

— Нима? — Той презрително изсумтя. — Е, ако всички водят към това, което си днес, може би ще ми направиш услуга. Защото каквото и ми се случи, едно не искам — да съм като теб. По-добре сам да си пръсна приставката, отколкото да застана на твое място.

— Тогава защо не го направиш? Ще ми спестиш излишен труд.

Той се разсмя. Мисля, че искаше да изрази презрение, но не се справи много добре. В смеха се долавяше нервност и твърде много емоция. Той махна с ръка.