Читать «Разбудени фурии» онлайн - страница 301

Тъй че…

Изправих се. Изкрещях към бурята.

— Хей, Рад! Чуваш ли? Идвам да те убия, гадино.

Никакъв отговор. Но нямаше и стрелба. Предпазливо тръгнах напред покрай трибуните, опитвайки да преценя позицията на Сегешвар.

Бойните ями представляваха широки овални арени, изсечени направо в скалистото дъно на Зоната. Долният им край беше на около метър под водната повърхност. Общо девет на брой, подредени по тройки плътно една до друга. Горе имаше свързани галерии, където зрителите можеха да стоят до парапета и да гледат от безопасно разстояние как пантерите се разкъсват. Между ямите бяха прокарани мостчета с метални мрежи, за да осигурят допълнително зрителско пространство за най-популярните схватки. Неведнъж бях виждал как трибуните се препълват до пръсване, а мостчетата скърцат под тежестта на тълпите, жадуващи да видят смърт.

Деветте ями оформяха нещо като пчелна пита, издигната на около пет метра над плитките води на зоната, а отстрани стърчаха ниските мехури на бункерите. В съседство други сервизни мостчета се кръстосваха над по-малките клетки за хранене и дългите правоъгълни площадки за тренировки, които „Набучвател“ бе разрушил при нахлуването си във фермата. Доколкото можех да преценя, бластерният изстрел бе дошъл точно от тия развалини.

— Чуваш ли ме, Рад, боклук такъв?

Бластерът пак изтрещя. Лъчът изсъска край мен и аз се проснах долу, разплисквайки водата по вечбетона.

— Май беше доста наблизо, Так.

— Както речеш — викнах аз. — Така или иначе всичко свърши, остава само разчистването.

— Нима? Нямаш ли вяра в себе си? В момента той е на новия док и отблъсква приятелчетата ти. Ще ги метне обратно в Зоната, или ще нахрани пантерите с тях. Чуваш ли го?

Ослушах се и пак долових звуците на сражението. Бластерен огън, от време на време по някой писък. Нямаше начин да разбера как върви, но в душата ми отново се разбудиха старите съмнения относно Влад и неговия надрусан екипаж. Навъсих се.

— Май ви дойде като гръм от ясно небе! — извиках аз. — Какво става, да не сте били заедно в гравитационния гимнастически салон? Да обработвате някоя курва от двата края.

— Майната ти, Ковач. Той поне знае как да се забавлява.

Гласът му звучеше ясно дори и през бурята. Леко се надигнах и запълзях по пода на галерията.

— Да, бе. И затова си струваше да ме продадеш?

— Не съм те продал. — Скърцащ, метален смях. — Замених те за подобрен вариант. Ще си изпълня дълга към онзи момък, а не към теб. Защото той поне още помни откъде е дошъл.

Още малко по-близо. Преодолявай метър по метър през поройния дъжд и трите сантиметра вода по преходите. Едната яма остава назад, заобикаляш втората. Не се надигай. Не позволявай на омразата и гнева да те вдигнат на крака точно сега. Накарай го да допусне грешка.

— Той помни ли как хленчеше и лазеше по уличката с разпрано бедро, Рад? Помни ли, мамка му?

— Да, помни. Но знаеш ли какво? — Сегешвар повиши глас. Трябва да бях бръкнал в раната. — Той просто не ми опява непрекъснато за това, по дяволите. И не го използва, за да си позволява финансови волности.