Читать «Разбудени фурии» онлайн - страница 299
Ричард Морган
Но всъщност в комплекса имаше само едно място за хора, които все още могат да потрябват. Бях го виждал един-два пъти при предишните си посещения, веднъж дори видях как вкарват там някакъв нещастен наркоман, затънал до уши в комарджийски дългове, докато Сегешвар измисли как точно да го накаже за назидание. Щом някой трябваше да бъде заключен във фермата, правеха го там, откъдето и звяр не може да избяга. В клетките за пантери.
Спряхме на разклонението. Над нас зееха отворите на вентилацията и от тях глухо долитаха звуците на сражението. Посочих наляво и прошепнах:
— Нататък. Клетките за пантери са отдясно след другия завой, от тях почват тунели право към загражденията. Сегешвар е пригодил няколко от килиите за хора. Трябва да са там.
— Добре тогава.
Отново ускорихме крачка, завихме надясно и в този момент чух как една от вратите с плавно бръмчене потъва в пода. Крачки и напрегнати гласове. Сегешвар, Аюра и още един глас, който бях чувал, но не можех да си спомня къде. Потиснах свирепата радост, прилепих се до стената и махнах на Ядви и Мураками да се оттеглят.
Напрегнатият ми слух долови думите на Аюра.
— … наистина очаквате да се впечатля от това?
— Недей да си го изкарваш на мен — изръмжа Сегешвар. — Всичко е работа на онзи скапан жълтурко от якудза, дето настоя да го включим. Казвах ти…
— Не знам защо, Сегешвар-сан, но не ми се вярва…
— И не ме наричай така, мамка му. Тук е Кошут, а не скапаният ти Север. Прояви малко усет за обстановката, ако обичаш. Антон, сигурен ли си, че не е проникнала ударна група?
Сега разбрах чий е третият глас. Високият координатор с шарена грива от Драва. Софтуерното псе на Ковач Втори.
— Нищо. Всичко е само…
Трябваше да го предвидя.
Канех се да изчакам още две секунди. Да ги изчакам, докато излязат в широкия осветен коридор и после да щракна капана. Но вместо това…
Ядви профуча край мен като скъсано въже на влекач. Гласът й сякаш прокънтя под сводовете на целия комплекс.
—
Отскочих от стената, завъртях се да ги хвана на прицел с рапсодията.
Късно.
Зърнах тримата, зяпнали от изненада. Сегешвар срещна погледа ми и болезнено примижа. Ядви беше застинала и се целеше с бластера от бедро. Антон видя и реагира с демилитска бързина. Сграбчи за раменете Аюра Харлан-Цурока и я хвърли пред себе си. Шрапнелният бластер излая. Аюра изпищя…
… и се разпадна от раменете до кръста под удара на рояка мономолекулярни шрапнели. Кръв и тъкани избухнаха из въздуха около нас, оплискаха ме, заслепиха ме…
Докато избърша очи, двамата бяха изчезнали. Обратно през клетката, откъдето излязоха, и по тунела отвъд. Каквото бе останало от Аюра, лежеше на три парчета сред локва кръв.
— Ядви, какви шибани игрички въртиш? — изревах аз.
Тя избърса пръските кръв от лицето си.
— Казах ти, че ще го очистя.
Напрегнах сили да се успокоя. Посочих с пръст кървавата каша около краката ни.
— Не си го очистила, Ядви. Избяга. — Спокойствието ми катастрофално рухна пред изблика на безцелна ярост. — Мамка му, как може да си толкова тъпа. Той изчезна, по дяволите.
