Читать «Лотос за мис Куон» онлайн - страница 5

— Аз съм Нан Ли Куон — каза момичето и седна срещу Джафи. Тя говореше безупречен френски. — Можете да ме наричате Нан.

Дълго се гледаха, след това Джафи загаси цигарата си, обхванат от внезапно парещо вълнение.

— Аз съм Стийв Джафи — каза той. — Можеш да ме наричаш Стийв.

Така просто бе всичко.

Джафи се пресегна и взе пирона, който Хаум му подаде. Той постави върха му точно върху отбелязаното място и пое чука от Хаум. Силно удари по главичката на пирона.

По този начин откри диамантите.

2

Под удара на чука върху пирона от стената се откърти десетинасантиметрово четвъртито парче и се стовари на земята в облак прах и пушилка. На стената остана дълбока дупка.

Джафи, стъпил на най-високото стъпало, остана като поразен пред разрушението, което бе предизвикал, и каза яростно:

— О, по дяволите!

Хаум, изразявайки съжалението си по виетнамски маниер, се закиска високо и това вбеси Джафи.

— О, я мълчи! — извика той и остави чука на най-горното стъпало на стълбата. — Ама, как така, по дяволите, тази стена е направена от хартия!

Тогава му мина през ум, че стената не е направена от хартия, а е дебела поне шейсет сантиметра и дупката в нея бе просто едно хитро скривалище — таен сейф, който сигурно е там много отдавна.

Внимателно бръкна в тъмния отвор. Пръстите му напипаха нещо. Вдигна една малка кожена торбичка и в момента, в който го направи, прогнилото й дъно се разкъса и от нея се посипаха блестящи, искрящи зрънца, които заподскачаха по пода.

Разбра, че малките зрънца са диаманти. Те се разпръснаха около стълбата и образуваха неправилна фигура, която преливаше в огнени оттенъци. Въпреки че познанията му за диамантите не надвишаваха тези на един среден човек, той бързо си даде сметка, че тези струват цяло състояние. Изглежда, бяха поне стотина, повечето с размери на грахово зърно. Усети, че устата му пресъхва и сърцето му започва лудо да тупти.

Седнал върху петите си, Хаум започна да цъка с език; виетнамците правят така, когато са превъзбудени. Той взе един от диамантите и започна да го разглежда.

Джафи го наблюдаваше.

Последва дълга пауза, след това Хаум вдигна поглед и двамата мъже се втренчиха очи в очи.

С известно колебание, поради напрежението, което Джафи излъчваше, Хаум се усмихна, разкривайки зъбите си със златни коронки.

— Тези диаманти, господине — каза той, — са принадлежали на генерал Гуен Ван То. Полицията ги търси от години.

Много внимателно, сякаш стъпваше в паници, Джафи се спусна по стълбичката и коленичи до прислужника.

Джафи бе много едър мъж — поне метър и деветдесет. Гръдната му обиколка беше колкото на двама европейци среден размер. Като млад бе фанатичен привърженик на физическите упражнения. Беше се занимавал с вдигане на тежести, футбол, бокс и борба. Въпреки че от пет години бе престанал да спортува, той продължаваше да е в много добра форма и когато клекна до Хаум, разликата във физиката между двамата остро изпъкна. До мускулестата маса на Джафи, виетнамецът приличаше на недохранен пигмей.