Читать «Лотос за мис Куон» онлайн - страница 4

Обаче накрая скуката и самотата в съботите и неделите го накараха да иде в клуб „Парадайз“. Той се изненада от приятелската атмосфера в заведението и се учуди колко бързо бе минала вечерта. Бе танцувал с няколко от момичетата и те му се бяха сторили забавни. Бе прекарал известно време пиейки уиски с Блеки Ли и реши, че дебелият китаец е приятна компания. При това вечерта не му струваше чак толкова много.

Джафи започна редовно да посещава клуба. Той определено решаваше проблема му, какво да прави вечер. Около месец по-късно Блеки Ли съвсем небрежно му предложи да си вземе постоянно момиче.

— Има едно момиче, което се нуждае от малко помощ — каза му той. — Трябва да издържа голямо семейство. Говорил съм с нея и тя няма нищо против. По-добре е да си вземеш постоянно момиче. Искаш ли да се запознаеш с нея?

— Какво е това с голямото семейство? — попитал намръщено Джафи. — Да не искаш да кажеш, че е женена, с една сюрия деца?

Блеки Ли се закиска.

— Не е женена. Трябва да издържа майка си, трите си по-малки братчета и стария си чичо. Ще ти я изпратя. Ако я харесаш, кажи й. Всичко е уредено.

— Ами, не зная — каза Джафи, но прояви интерес. — Нека за всеки случай да я видя.

Точно когато бе стъпил на стълбата и отбелязваше с молив мястото, на което искаше да забие пирона за картината, Джафи си спомни първата си среща с Нан Ли Куон.

Той се бе разположил на една маса, доста отдалечена от шумния филипински оркестър. Дансингът бе претъпкан. Осветлението в залата бе толкова оскъдно, че човек не можеше да различи чертите на танцуващите. Освен това не можеше да се разпознае човек, седнал на три метра и тази анонимност му създаваше усещане за усамотеност и откъснатост от останалия свят.

Нан Ли Куон се бе появила до него, съвсем тихо и неочаквано. Той бе гледал към пътеката между масите с надеждата да я зърне, преди да се е приближила до масата му, но тя се бе приближила в гръб.

Бе облечена с националните дрехи на виетнамките. Носеше копринен панталон, над който се спускаше розова туника от найлон. Лъскавата й черна коса бе разделена на път по средата и се спускаше до раменете на леки вълни. Безупречната й кожа бе с цвят на стара слонова кост. Чипият й нос, устните й, малко по-пълни от устните на европейка, и красивите очи й придаваха кукленски вид. Чертите на лицето й бяха толкова фини, че му напомняха изящна гравюра върху слонова кост.

Тя му се усмихна и той осъзна, че не бе виждал такива здрави бели зъби. Очите му се плъзнаха с любопитство от лицето й към шията, обгърната с високата яка на туниката, а след това към двете издатини, които напираха под розовата материя с трогателна, но едновременно с това и предизвикателна съблазнителност.

Джафи бе слушал много за измамните фигури на виетнамките. Сам Уейд, който бе важна клечка в американското посолство, го бе просветил, скоро след като бе пристигнал в Сайгон.

— Слушай, приятел — каза му Уейд — не се оставяй тези извивки да те подмамят. Тези куклички имат конструкция на момчета. Отпред са така плоски, както ти отзад. Чак когато са гледали Бардо по филмите, са разбрали какво им липсва. Мини по пазара. Ще видиш откъде си вземат тези форми. Предполагам, че чифт подплънки са най-търсената стока в този тъп полицейски град.