Читать «Лотос за мис Куон» онлайн

Джеймс Хадли Чейс

Лотос за мис Куон

Първа глава

1

Той попадна на диамантите един горещ неделен следобед през януари.

Нещата се развиха така: изяде в усамотение обеда, приготвен от Донг Хам, готвача, и сервиран от Хаум, прислужника, а след това се качи в спалнята, за да си подремне. Въпреки прохладата на климатика, не можа да заспи. Лежеше и слушаше с растящо раздразнение високото дърдорене на прислугата на долния етаж, далечния звук на нечие ненастроено радио, което свиреше виетнамска музика и вбесяващия рев на преминаващите мотоциклети.

Следобедите обикновено заспиваше, въпреки шума, но този следобед разбра, че няма да може да заспи. Извади цигара, запали я и се отдаде на депресиращите си мисли.

Започна да ненавижда неделите в Сайгон. Когато пристигна в началото, беше му се сторило, че светският живот тук е доста развлекателен, но сега вече се отегчаваше. Отегчаваше се от еднообразните лица, еднообразните идиотски разговори, еднообразните тягостни скандали и полека-лека се оттегли от компанията, която ядеше, пиеше и танцуваше заедно всеки божи ден.

През седмицата се разсейваше с работата си. Работеше в компания за морски превози — не бе кой знае колко интересно, но заплащането бе добро, много по-добро, отколкото можеше да се надява да получи у дома, в Сан Франциско. Трябваха му пари, защото бе човек с екстравагантен вкус — пиеше повече, отколкото бе добре за него и освен това носеше бремето на месечната издръжка за бившата си съпруга, която бе получила развод, няколко месеца преди той да отплава за Далечния Изток.

Сега, докато лежеше в леглото и чувстваше как по гърдите му се стича струйка пот, той мрачно си мислеше, че след три дни ще трябва да изпрати на жена си още един чек. В банката имаше само осем хиляди пиастри. След като й платеше, щеше да му остане съвсем малко, с което трябваше да изкара до края на месеца. А краят на месеца беше още далеч. Е, така ми се пада, помисли си той. Лудост беше, че си купи онази картина. Това бе съвсем ненужно разточителство и въпреки всичко си мислеше за нея с огромно удоволствие. Бе попаднал на картината в един магазин на Дуонг Ти-До и тя веднага бе привлякла вниманието му. Представляваше маслен портрет на виетнамско момиче в национална носия — бели копринени панталони, светлосиня туника и конусовидна сламена шапка. Беше се облегнала на бяла стена, с пълзящ по нея розов храст. Композицията изглеждаше малко нагласена, но картината бе добре нарисувана и момичето му напомняше за Нан. Имаше същото невинно изражение; същата детинска стойка, дори същите кукленски черти. Момичето на картината можеше спокойно да е Нан, само дето той знаеше със сигурност, че Нан никога не бе позирала на художник.

И тогава си спомни, че картината си стои все още опакована и трябва да се окачи. Съвсем импулсивно му се прииска да види как ще изглежда окачена на стената в стаята на долния етаж. Доволен, че е намерил причина да се занимава с нещо вместо да лежи в леглото, той стана и слезе бос в дневната.

Хаум, прислужникът, лениво лъскаше масата за хранене. Той се стресна и с изненада погледна Джафи, когато влезе.