Читать «Досиетата на героя» онлайн - страница 41

„Наричат го Пронизващия, защото това обича да прави с враговете си“.

Титанът се усмихна свирепо.

— А сега ще ви унищожа.

— Господарю — прекъсна го Етан. Той бе облечен с военна униформа и носеше раница на гърба си. Превръзката на окото му се бе разместила, а лицето му бе изцапано от пот и сажди.

— Имаме меча. Трябва…

— Да, да — нетърпеливо каза титанът, — добре се справи, Навака.

— Накамура, сър.

— Както и да е. Сигурен съм, че брат ми Кронос ще те възнагради. Но първо трябва да убия тези тримата.

— Но, господарю — настоя Етан, — все още не сте възстановил пълната си сила. Трябва да се възнесем и да призовем братята ви от горния свят. Заповедите ни бяха да избягаме.

Титанът се обърна към него.

— Да избягаме ли каза? ДА ИЗБЯГАМЕ?

Земята се разтърси. Етан падна по задник и започна да пълзи назад. Недовършеният меч на Хадес затрака по скалите.

— Г-господарю, моля ви…

— ЯПЕТ НЕ БЯГА! Чаках три хилядолетия да ме призоват от онази яма. Жаден съм за мъст и ще започна да я утолявам, като убия тези трима нещастници!

Той приведе копието си към мен и нападна.

Ако бе в пълната си сила, съм сигурен, че щеше да ме промуши като на шиш. Дори измършавял и току-що измъкнал се от ямата, той бе дяволски бърз. Придвижваше се като торнадо и замахна толкова бързо, че едвам избягнах острието, преди то да прониже скалата, върху която бях застанал.

На всичко отгоре бях толкова замаян, че едвам държах меча. Япет изтръгна копието от земята, но когато се обърна към мен Талия започна да го обсипва със стрели, като го улучи навсякъде, от коляното до рамото. Той изрева и се обърна към нея. Изглеждаше повече ядосан, отколкото наранен. Етан Накамура се опита да извади меча си, но Нико извика:

— Не мисля.

Земята пред Етан изригна. Три въоръжени скелета се появиха и го нападнаха, блъскайки го назад. Мечът на Хадес остана на скалите. Само ако можех да се добера до него…

Япет замахна с копието си и Талия отскочи от пътя на оръжието. Тя захвърли лъка си настрана, така че да изтегли ножовете си, но нямаше да оцелее дълго в близък бой.

Нико остави Етан на скелетите и нападна Япет. Вече бях пред него. Чувствах, че рамото ми ще експлодира, но се метнах към титана и пронизах прасеца му с Въртоп.

— ААААА! — от раната потече златен Икор. Япет се завъртя и ме удари с дръжката на копието си. Полетях и се ударих в скалите току до река Лета.

— ТЕБ ЩЕ УБИЯ ПРЪВ! — изрева Япет, като скочи към мен. Талия се опита да отвлече вниманието му, като пусна мълнии от кинжалите си, но за него това явно бе като ухапване от комар. Нико замахна към него с меча си, но Япет отби удара му, без дори да гледа.

— Ще ви избия всичките! А след това ще захвърля душите ви във вечния мрак на Тартар!

Лилави петна избиха пред очите ми. Едвам се движех. Още сантиметър и щях да падна в реката.

Реката.

Преглътнах. Надявах се все още да имам сили да говоря.

— Ти… си дори по-грозен от сина си — подразних титана — и виждам откъде Атлас е наследил глупостта си.

Япет изръмжа. Той закуца напред, вдигнал копие.

Не знаех дали имам сила, но бях длъжен да опитам. Япет снижи копието си и аз се претърколих настрана. Оръжието се заби в земята до мен. Протегнах се и сграбчих врага си за яката на ризата, надявайки се на това, че той е изгубил равновесие и е ранен. Титанът се опита да остане на крака, но аз го дръпнах с цялата си тежест. Той залитна и падна, като сграбчи паникьосан ръцете ми.