Читать «Досиетата на героя» онлайн - страница 43

— Ти не се подчини на преките ми заповеди.

Не знаех за какво говори, но Персефона не реагира, дори не потръпна под изгарящия му поглед.

Хадес отново се обърна към Нико. Погледът му омекна малко. Вече бе каменен, а не стоманен.

— Няма да разказваш това никому.

— Не, господарю — съгласи се Нико.

След това богът погледна към мен.

— А ако приятелите ти се разприказват, ще им отрежа езиците.

— Знаех си, че няма да ни разочароваш — казах.

Хадес погледна към меча. Очите му бяха пълни с гняв и с нещо друго — копнеж? Той щракна с пръсти. Фуриите полетяха от върха на трона му.

— Върнете меча в пещите — нареди им той, — останете с ковачите, докато е готов, и после ми го върнете.

Фуриите полетяха във въздуха с оръжието. Докато ги гледах, се зачудих колко ли скоро ще съжалявам за това си решение. Винаги имаше начин една клетва да се заобиколи. Бях сигурен, че в момента Хадес търси такъв начин.

— Вие сте мъдър, господарю — измърка Персефона.

— Ако бях мъдър — изръмжа той, — щях да те окова в тъмниците си. Ако още веднъж пренебрегнеш заповедите ми…

Той не довърши. Сетне щракна с пръсти и изчезна в мрака.

Персефона изглеждаше дори по-бледа от обичайното. Тя приглади дрехите си, сетне се обърна към нас:

— Добре се справихте, герои — тя махна с ръка и три червени рози се появиха в краката ни, — смачкайте ги и ще се върнете в света на живите. Имате благодарността на моя господар.

— Наистина, той беше толкова мил — рече Талия.

— Направата на меча е била твоя идея — внезапно осъзнах аз, — затова Хадес не ни заръча мисията лично. Хадес не е знаел, че мечът липсва. Той дори не е знаел, че съществува.

— Глупости — каза богинята.

Нико стисна юмруци.

— Пърси е прав. Ти си искала Хадес да направи меча. Но той ти е отказал. Знаел е, че е прекалено опасен. Другите богове никога не биха му повярвали. Той би нарушил баланса.

— След това са го откраднали — продължи Талия, — ти си затворила Подземното царство, а не Хадес. Не си посмяла да му кажеш какво е станало. И сме ти трябвали да откриеш меча преди той да разбере. Ти си ни използвала!

Персефона облиза устни.

— Важното е, че сега Хадес прие меча. Той ще го довърши и така ще стане могъщ колкото Зевс и Посейдон. Царството ни ще е защитено от Кронос… и всеки друг, който опита да ни заплашва.

— И вината за това е наша — казах нещастно.

— Помогнахте много — рече Персефона, — може би малка награда за вашата дискретност…

— Разкарай се — рекох, — преди да те отведа до реката Лета и да те хвърля вътре. Убеден съм, че Боб ще ми помогне. Нали така, Боб?

— Боб ще помогне! — съгласи се весело той.

Очите на Персефона се разшириха и тя изчезна в дъжд от маргаритки.

Нико, Талия и аз се сбогувахме на терасата с изглед към Асфодел. Титанът Боб остана в двореца, като строеше къщичка от кости и се смееше гръмко всеки път, когато тя се разпаднеше.

— Ще го наглеждам — каза Нико, — вече е безобиден. Може би… не зная. Можем да го обучим да стори нещо хубаво.

— Сигурен ли си, че искаш да останеш тук — попитах. — Персефона ще направи живота ти черен.

— Трябва — настоя той. — Трябва да се сближа с татко. Той има нужда от по-добър съветник.