Читать «Досиетата на героя» онлайн - страница 30

Стрелите на Талия се превърнаха в рози, а лъкът — в огъната лоза, отрупана с жълти и златисти цветя.

— Бъди по-внимателна — предупреди Персефона, — може да си Зевсова щерка и първа сред ловджийките на Артемида, но в моя дом ще се държиш прилично.

Талия скръцна със зъби.

— Върни ми… лъка.

Персефона махна с ръка. Лъкът и стрелите възвърнаха обичайния си вид.

— Сега сядай и слушай. Мечът няма как да е напуснал Подземното царство. Господарят Хадес използва останалите ключове, за да затвори изходите. Нищо няма да влезе, нито да излезе, докато той не намери меча. Той използва цялата си сила, за да открие крадеца.

Талия седна с нежелание.

— За какво сме ти ние тогава?

— Търсенето на меча не може да се огласи на всеослушание — заяви богинята, — ние затворихме царството, но не съобщихме защо. Няма как да използваме слугите на Хадес за търсенето. Те не бива да знаят, че мечът съществува, не и преди да е завършен. И в никакъв случай не бива да узнават, че той е откраднат.

— Ако разберат, че Хадес е в беда, ще го напуснат — предположи Нико — и ще се присъединят към титаните.

Персефона не отговори, ала ако богиня можеше да бъде нервна, щеше да изглежда точно като нея.

— Крадецът трябва да е полубог. Никой безсмъртен не може да открадне оръжието на свой себеподобен просто така. Дори Кронос е длъжен да се подчинява на древните закони. Той има свой избраник някъде тук долу. А за да хванем този полубог… реших да използвам вас тримата.

— А защо? — попитах.

— Вие сте децата на върховните богове — отговори Персефона, — кой би могъл да устои на вашата обединена сила? Освен това, когато върнете меча на Хадес, ще изпратите съобщение до Олимп. Зевс и Посейдон не биха се възпротивили на новото оръжие на брат си, ако то е връчено нему от собствените им деца. Това ще покаже, че вие имате доверие на Хадес.

— Но аз му нямам доверие — каза Талия.

— Нито пък аз — казах, — защо трябва да даряваме на Хадес ново супероръжие. Това е безумно. Нали, Нико?

Нико гледаше към масата. Пръстите му потропваха по черното стигийско острие.

— Нали, Нико? — попитах отново.

Отне му секунда, преди да ми отговори.

— Трябва да го направя, Пърси. Той ми е баща.

— О, я стига — възрази Талия, — не може да мислиш това за добра идея?

— А кое е добра идея? Мечът да попадне в ръцете на Кронос?

Имаше право.

— Времето тече — рече Персефона, — крадецът вероятно има приятели в Подземния свят и ще търси изход.

Намръщих се.

— Нали бяхте заключили царството?

— Няма идеален затвор, дори Подземното царство не е. Душите винаги намират нови проходи, през които да се измъкват — по-бързо, отколкото Хадес може да ги затваря. Трябва да върнете меча преди той да напусне Царството на мъртвите. Иначе всичко е загубено.

— Дори да искахме да го направим — заяде се Талия, — как да намерим този крадец?

На масата се появи растение в саксия — отровножълт карамфил с няколко зелени листа. Цветето се наклони на една страна, като че търсеше слънцето.

— Това ще ви води — съобщи богинята.

— Вълшебен карамфил? — попитах.

— Цветето винаги е обърнато в посоката на крадеца. Но колкото по-близо е той до победата, толкова повече карамфилът ще вехне.