Читать «Досиетата на героя» онлайн - страница 28

Прекалено късно разбрах, че иска да ме предупреди.

Земята под мен, Нико и Талия се разтвори.

Пропаднахме в мрака.

Очаквах падането да бъде дълго и накрая, на дъното, да се превърнем в полубожествена гофрета. Но вместо това се озовахме в една градина. И тримата крещяхме от ужас и, предполагам, сме изглеждали леко нелепо.

— Какво… къде сме? — попита Талия.

Градината бе тъмна. Редици сребърни цветя блестяха слабо и се отразяваха в големите скъпоценни камъни, поставени в лехите до тях — диаманти, сапфири и рубини, всичките колкото футболни топки. Над нас се надвесваха дървета, покрити с оранжеви цветове, и с плодове, от които лъхаше сладникава миризма. Въздухът бе хладен и влажен — но не зимен.

Бе като въздуха в пещера.

— Бил съм тук и преди — обявих.

Нико откъсна един нар.

— Това е градината на моята мащеха, Персефона — той направи гримаса и хвърли плода, — не яжте нищо.

Нямаше нужда да ми го казва. Хапнеш ли от храната на Подземния свят, оставаш в него завинаги.

— Внимавайте, вие двамата — предупреди ни Талия.

Обърнах се и видях как тя се е прицелила в една висока жена, облечена в бяла рокля.

Първо си помислих, че жената е призрак. Дрехата около нея изглеждаше като от пушек. Дългата й черна коса се вееше като да е безтегловна. Лицето й бе красиво, ала мъртвешки бледо.

Тогава видях, че роклята й всъщност не е бяла. Тя бе направена от изменящи се цветове — червено, синьо и жълто бяха втъкани в нея, ала някак избледнели. Очите й бяха същите — многоцветни и същевременно безцветни.

Сякаш Подземният свят бе изсмукал живеца й. Имах чувството, че на горния свят ще бъде ослепително красива.

— Аз съм Персефона — каза тя, а гласът й бе тих като шумоленето на хартия — добре дошли, герои.

Нико смачка един нар с крак.

— Добре дошли? След последния път смееш да ни посрещаш така?

Размърдах се обезпокоено. По принцип подобно общуване с бог можеше да ти докара сериозни проблеми. Като например това да те стрият на прах.

— Ъъ, Нико…

— Спокойно — каза студено Персефона, — и ние имаме своите семейни проблеми.

— Семейни проблеми — кресна Нико, — ти ме превърна в глухарче!

Персефона не обърна внимание на доведения си син.

— Както казвах, герои, добре дошли в моята градина.

Талия сведе лъка си.

— Ти ли изпрати златния елен?

— А също и адската хрътка — призна богинята, — както и сянката, която отнесе Нико. Бе важно да ви събера заедно.

— Но защо? — попитах аз.

Персефона ме погледна и почувствах как в стомаха ми навява хлад.

— Господарят Хадес има проблем — каза тя — и ако сте достатъчно разумни, ще му помогнете.

Седнахме на една тъмна веранда, гледаща към градината. Донесоха ни храни и напитки, които никой от нас не докосна. Прислужничките щяха да бъдат много хубави, ако не бяха мъртви. Бяха облечени в жълти рокли и носеха на главите си венци от маргаритки и бучиниш. Очите им бяха пусти, а помежду си говореха с пискливи гласове като прилепи.

Персефона се разположи на един сребърен трон и ни измери с поглед.

— Ако сега беше пролет, щях да мога да ви посрещна както подобава на Горния свят. Но зиме това е всичко, което мога да направя.