Читать «За подмяна» онлайн - страница 31

Идеята му била безкрайно проста. „Ей — казал си един ден този човек, — проблемът е сериозен. Хората продължават да разрушават части от себе си, а телата им упорито отказват да приемат заместители. Значи трябва да спрем да ги лъжем. Може би е дошло времето да започнем да им предлагаме нещо, което те с готовност ще приемат.“

Направил проучване сред най-богатите си клиенти, убедил се в положителната им реакция, събрал необходимия рисков капитал и… така се родили Фермите. Срещу сума, която не е всеобщо известна, но която при всички случаи надвишава един милион долара, когато ти се роди дете, можеш да му направиш една малка застраховка „Живот“. Това става като създадеш живот и после систематично го унищожаваш.

Още при зачеването на детето хирурзите отделят няколко клетки от растящия зародиш. Клонираните клетки се отглеждат в среда от различни култури, в колби, епруветки и инкубатори, като процесът копира максимално точно естественото развитие. Веднага щом фалшивият близнак бъде в състояние да диша, той бива предаван на дроиди, програмирани да се грижат за двигателните му умения и минималното необходимото развитие на способност за възприятие. После идва Фермата, тялото попада в тунела и всички забравят за него до момента, когато то потрябва.

Два пъти дневно дроид медик проверява жизнените параметри на всеки резервен и раздава всекиму индивидуално дозиран хранителен пакет, чиято единствена цел е развитието на резервния да бъде в пълен синхрон с това на неговия близнак на свобода. От време на време ги пораздвижват, колкото да не атрофират мускулите им. С изключение на това, резервните не познават нищо друго, освен безкрайния топъл син полумрак, нищо неозначаващия шум на другите тела и бавното безсмислено движение около себе си. И така до часа, когато палавият брат на свобода се разболява или бива тежко ранен. Тогава сирената изсвирва и линейката пристига. Лекарите намират когото трябва, отрязват каквото им е необходимо и напъхват резервния обратно в тунела. Да лежи, да се търкаля и да чака момента, когато пак ще се сетят за него.

Пример: във Фермата имаше резервен на име Стивън-2, чието досие бях прочел. Брат му бил нещо изключително. На десет години успял да затисне и смаже дясната си ръка с вратата на кола. Е, дори да приемем, че вината не е изцяло негова, животът все пак е така устроен, че всеки носи отговорност за постъпките си. Истина, която не се отнасяла до истинския Стивън. Линейката долетяла, лекарите сложили ръката на Стивън-2 на масата и я отсекли в китката. Върнали се и я пришили на Стивън. Малко дискомфорт в началото, досадна физиотерапия след това, после той отново бил цял.

На шестнайсет години Стивън се качил в колата си пиян, преобърнал се на пътя и загубил крака си, но какво от това — лекарите дотичали и взели крака на Стивън-2. След операцията санитарите го отнесли на ръце обратно в тунела, положили го да седне с гръб до стената и заключили вратата. Стивън-2 се навел напред, паднал по очи и останал така три дни.