Читать «За подмяна» онлайн - страница 13

Закрачих бързо по средата на улицата, отбелязвайки кое е новото и какво се е запазило. Улиците бяха тихи, но през повечето отворени врати се изливаше музиката, която би трябвало да приповдигне настроението на малко непохватните стриптийзьорки, поклащащи бедра, качени на масите. По кръстовищата можеха да се видят просяци, протегнали подканващо своите handleMouseDown (панички) , но не мислех, че някой пуска нещо в тях. Въпрос на имидж, според мен. Не разбирах защо не вземат да се сдружат и не си наемат консултант по въпросите на връзките с обществеността или защо не пуснат няколко телевизионни реклами и не потърсят някакъв начин да направят просията да изглежда готина. Бях убеден, че тази проблематика крие много пари.

Трябваше да се махна оттук максимално бързо, но исках последното ми посещение да протече както трябва. Затова поспрях на един ъгъл, колкото да хвърля едно око на последните новини — така, както винаги съм го правил. В Ню Ричмънд новините се излъчват на монитори на всяка пряка двайсет и четири часа без прекъсване. Апаратите са с плосък екран и висят като плакати, въртейки се във всички посоки, за да облъчат безпощадно по-невнимателните измежду приближаващите се. Това помага на горните етажи да си мислят, че знаят какво става. Не е така, естествено, но те прекарват толкова много време в обсъждане на двайсетте процента неща, за които се съобщава, че никой никога не се замисля за останалото.

Така научих, че Арлонд Максен е открил ново училище на 190-и. Мно-о-го важно. Хората, живеещи на тези височини, имат толкова много пари, че трябва да им дават успокоителни всяка сутрин, за да не се побъркат от злорадство. Единствените етажи, по-богати от 190 до 200, са онези, построени на върха на „Мегамол“, всички притежание на самия Максен — де факто кралят на цялата могила. В излъчения материал Максен изглеждаше както обикновено: недосегаем, човекът, който винаги се намира от другата страна на течнокристалния дисплей или електроннолъчевата тръба. Понякога ти е трудно да повярваш, че той е нещо по-различно от съзвездие подредени светли точки, движещи се по лицето на Ню Ричмънд — винаги на една ръка разстояние.