Читать «Дългият път надолу» онлайн - страница 2

С приближаването на датата споделям с него все нови и нови неща, които уж съм разбрала. Всяка неделя се преструвам, че съм научила още нещо, защото в неделите се виждам с Бриджет. „Бриджет каза, че ще потанцуваме“. „Бриджет се притеснява, защото не всички обичат вино и бира, затова ще купи и алкохолни напитки“. „Бриджет няма представа кои от гостите ще са вечеряли“. Ако Мати разбираше, със сигурност щеше да реши, че въпросната Бриджет е луда, щом се притеснява за едно нищо и никакво събиране. Изчервявах се всеки път, когато я видех в църквата. Трябваше да разбера какво смята да прави на Нова година, но така и не я попитах. Ако имаше намерение да организира парти, може би щеше да реши, че трябва да ме покани.

Като си спомням всичко това, ме обхваща срам. Не заради лъжите — вече съм свикнала да лъжа. Срамувам се, че всичко това е жалка работа. Една неделя заразказвах на Мати откъде Бриджет ще купи шунка за сандвичите. Не можех да спра да мисля за Нова година, разбира се, че това бе начинът да говоря, без да кажа нищо съществено. Май и аз започнах да вярвам в това парти, както човек се вживява в някоя книга и вярва на разказа. Понякога си представям какво ще облека, колко ще изпия, по кое време ще се прибера. Дали да не се върна у дома с такси. Такива неща. Накрая ми се струваше, че наистина съм била. Дори в мечтите си не можех да си представя да заговоря някого на партито. Всеки път, когато си представях какво би било, бях доволна, че е дошло време да си тръгвам.