Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 67

— Благодаря. — В гласа й обаче не се долавяше и капчица ирония. Когато си бил в концентрационен лагер, познаваш цената на собственото си незнание.

— Няма за какво.

— Че защо да не ни видят сметката, когато всичко приключи?

Разперих ръце.

— От къде на къде? „Мандрейк“ не се интересува от нашето мълчание. Това ще е най-голямото откритие в историята на междупланетните корпорации. Те нямат нищо против гласността. А нашите „мини“ ще са само остаряла информация. Докопат ли се веднъж до космическия кораб, „Мандрейк“ ще бълват съобщения по всички канали на Санкция IV. Хенд сигурно светкавично ще получи място в борда на Картела, а вероятно и в Протекторатския търговски съвет. Само за една нощ „Мандрейк“ ще се издигнат до ранга на най-големите играчи. Ние с теб ще бъдем някакви дребни мушици.

— Всичко си обмислил, а?

Свих рамене.

— Тези неща дори няма какво да ги обсъждаме.

— Така е — тя направи неопределен жест. — Просто си мислех, че си прекалено мил с онова вмирисано, корпоративно говно.

Въздъхнах.

— Виж. Мнението ми за Хенд няма никакво значение. Той ще свърши онова, което очакваме от него. Това е важното. Платиха ни, дадоха ни зелена светлина, а Хенд ми изглежда малко по-човечен от средния корпоративен чиновник, което според мен си е чист късмет. Харесвам го достатъчно, за да работя с него. Но ако се опита да ни измами, няма да имам никакви скрупули да му смачкам „колодата“. Това задоволява ли те?

Вардани чукна с цигарата по капачката на заглушителя.

— Моли се да не са ни турили подслушвателно устройство. Ако Хенд сега те чува…

— Е, и? — пресегнах се и взех недовършеното питие на Шнайдер. — Ако ме чува, вероятно си дава сметка, че и той мисли като мен. Да пием за недоверието и взаимното възпиране.

Гаврътнах последните остатъци от рома и преобърнах чашата на масата. Вардани завъртя очи.

— Страхотно. Политиката на отчаянието. Точно каквото ми трябваше.

— Това, което ти трябва — възразих аз, — е свеж въздух. Искаш ли да се връщаме в кулата? Ако си тръгнем сега, ще успеем преди полицейския час.

— Аз пък мислех, че той не важи за такива като теб, с военни униформи.

Сведох поглед към черния мундир.

— Е, сигурно. Но сега е най-добре да не се набиваме на очи. Освен това, ако се натъкнем на автоматизиран патрул, няма как да се разберем с тъпите машини. По-добре да не рискуваме. Какво ще кажеш за една разходка?

— Ще ме държиш ли за ръчичката? — Трябваше да е шега, но излезе различно. И двамата се изправихме, чувствайки се неловко от близостта на телата ни.

Мигът отмина като непроизнесена покана за среща.

— Разбира се — подметнах нехайно. — Навън е тъмно.

Прибрах заглушителя и цигарите, но думите ми не бяха разсеяли напрежението. По-скоро го бяха разпалили като лазерен огън.

Навън е тъмно.

Когато излязохме, и двамата бяхме напъхали ръце в джобовете.

12.

Горните три етажа на небостъргача на „Мандрейк“ са жилищни помещения за персонала и достъпът до тях е ограничен. На самия покрив има градини и кафенета, които работят по всяко време на деня и нощта. Над терасите са разпънати транспаранти, които филтрират неблагоприятните въздействия на лъчистата енергия. Когато се качихме там, насреща ни се изправи един безупречен Хенд, който явно ни очакваше. Дори и да бе подслушвал снощния ни разговор, не личеше нещо да го е потиснало.