Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 42
Ричард Морган
Излязохме, изпратени със същата хладна липса на интерес, с каквато бяхме посрещнати и обслужени. Навън вече се стъмваше. Прекосихме улицата и открихме едно кафене на трийсетина метра от сияещата холореклама на офиса на импресариото. Наближаваше полицейският час и улиците бяха опустели. Оставихме чантите си върху масата и поръчахме малки кафета.
— Колко ще чакаме? — попита отново Вардани.
— Трийсетина минути — отвърнах. — Зависи от техния Изкуствен интелект. Четирийсет и пет, в най-лошия случай.
Все още не бях допил кафето, когато те дойдоха.
Първо видях скутера — стар, допотопен модел, но съдейки по обемистия му силует, снабден с броня. Той изникна зад близкия ъгъл, спусна се на нивото на улицата и се насочи към сградата на импресариото.
— Започва се — промърморих и в същия миг кхумалоският „ръкав“ задейства неврохимичните стимулатори. — Останете тук и двамата.
Изправих се, без да бързам, прекосих улицата с нехаен вид и пъхнати ръце в джобовете. На десетина метра пред мен скутерът се изравни с тротоара и една от страничните му врати се плъзна надолу. Отвътре излязоха петима, облечени в тъмни комбинезони с качулки, и изчезнаха в сградата с показателна пестеливост на движенията. Вратата на скутера се затвори.
Ускорих едва забележимо крачка, изравнявайки се със закъснелите минувачи на отсрещния тротоар, и стиснах предмета, който държах в джоба си.
Предното стъкло на скутера беше почти непрозрачно. Зад него невростимулираното ми зрение различаваше смътните очертания на две фигури на предните седалки и силуета на трета зад тях. Огледах се за миг и пристъпих към предницата на скутера. На по-малко от половин метър от него измъкнах лявата си ръка от джоба. Замахнах рязко и стоварих плоския диск на термитовата бомба върху стъклото, като същевременно отстъпих настрани и се наведох.
Когато боравиш с термитова граната, трябва да очистиш бързо района. Новите модели са конструирани така, че да съсредоточават целия си шрапнелов пълнеж и деветдесет и пет процента от ударната си мощ върху контактната повърхност, но и петте процента, които излизат от другата страна, могат да те направят на кайма, ако им се озовеш на пътя.
Скутерът се разтресе от единия до другия край. Ограничена зад стените на бронирания корпус, експлозията бе редуцирана до приглушен тътнеж. Шмугнах се през входната врата към офиса на импресариото и се затичах нагоре по стълбите.
(На площадката на първия етаж посегнах към интерфейсните автомати, усещайки как имплантираните биопластини в дланите на ръцете ми вече се свиват рефлекторно.)
Бяха оставили един-единствен пост на площадката на третия етаж, очевидно не очакваха заплаха откъм тила. Застрелях го в главата в мига, когато изкатерих последното стъпало — стената зад него се изпъстри с капки тъмна кръв и сивкаво-белезникава тъкан — прекосих площадката преди още тялото му да е рухнало на пода и свих зад ъгъла към офиса на импресариото.
