Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 44

Безупречно.

8.

Никой не говореше по пътя към хотела.

По-голямата част изминахме пешком, прокрадвайки се през задни улички и тесни алеи, за да избегнем сателитните камери, до които корпорация „Мандрейк“ би могла да има достъп. Движехме се тромаво, натоварени с големи сакове. Двайсетина минути по-късно излязохме под сенчестата козирка на някакъв склад за замразени продукти, там размахах транспортен маркер към небето и само след няколко минути успях да повикам такси. Настанихме се мълчаливо на задната седалка, без да се налага да излизаме изпод прикритието на козирката.

— Мой дълг е да ви информирам — посрещна ни с механичен тембър машината, — че след седемнайсет минути ще бъдете в нарушение на полицейския час.

— В такъв случай постарай се да ни откараш бързо до вкъщи — рекох аз и му дадох адреса.

— Приблизителна продължителност на полета — девет минути. Моля, въведете кредитен чип.

Кимнах на Шнайдер, който извади една неизползвана карта и я пъхна в процепа. Таксито изписука радостно и ни издигна гладко към нощното, почти опразнено от движение небе, след което се понесе на запад. Облегнах се на седалката и се загледах в светлините на града под нас, като същевременно си припомнях всички наши стъпки от последния час, за да проверя дали сме прикрили достатъчно добре следите си.

Когато отново извърнах глава, открих, че Таня Вардани ме наблюдава. Тя не отмести поглед.

Върнах се към блещукащите светлини и открих, че се снижаваме насреща им.

Хотелът бе внимателно подбран, най-евтиният от поредица подобни, използван предимно от проститутки и жичкоглави. Администраторът беше „нахлузил“ евтино тяло от „Синтета“ — силиконовата му плът показваше белези на износване по кокалчетата на ръцете и имаше зле прикрита пренахлузваща присадка на предмишницата на дясната ръка. Писалището му бе омазнено и надупчено от външния край с поставки за щитови генератори. В ъглите на оскъдно осветеното фоайе се навъртаха жени с празни лица и момчета, които се появяваха и изчезваха като духнати от вятъра пламъчета на свещи.

Погледът на администратора бе като скалпел на патолог.

— Десет стаба на час, предварителен депозит от петдесет. За душа и телевизора се заплаща допълнително.

— Стаята ни трябва за цялата нощ — рече му Шнайдер. — Ако не си забелязал, току-що настъпи полицейският час.

Лицето на администратора остана безстрастно, но може би причината беше в „ръкава“. За „Синтета“ се знаеше, че пести от дреболии, като интерфейса на лицевите нерви и мускули.

— В такъв случай осемдесет стаба плюс петдесет предплата. За душа и телевизора още петдесет.

— Няма ли отстъпка за гости за цялата нощ?

Очите му се преместиха върху мен и дясната му ръка се плъзна под писалището. Почувствах прилив на стимулатори, все още настръхнал от акцията.