Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 41

— Така ли се отнасяте с всички ваши клиенти? — попитах го аз.

Той се усмихна мрачно.

— Аз съм реалист. Ако ми платите, ще ви осигуря зелена светлина. Разполагаме с най-добре защитения софтуер в Приземяване, за да доставим материала ви цял и непокътнат до крайния потребител, без някой по пътя да го отмъкне. Точно както пише в рекламата. „Ние караме да ви забележат.“ Но не очаквайте от нас да масажираме егото ви, защото това не се включва в обслужването. Там, където искате да ви пратим, стават твърде много неща, за да изпитваме оптимизъм относно шансовете ви.

Прозорецът зад нас бе широко отворен и в помещението нахлуваха улични шумове. Свечеряваше се и навън бе позахладняло, но въздухът в стаята на импресариото оставаше застоял. Таня Вардани пристъпи нетърпеливо от крак на крак.

— Каквото и да е — подметна раздразнено тя. — Да свършваме по-бързо.

— Разбира се — импресариото метна още един поглед към екрана, където трансферът на хонорара се изобразяваше в менящи се, зелени цифри. — По-добре затегнете коланите. Бързината изисква допълнително заплащане.

Той чукна един клавиш. За миг там се мярнаха някакви графични изображения, погълнати почти веднага от непробиваемата стена на корпоративната охранителна система. Зелените цифри подхванаха нов, още по-трескав танц.

— Нали ви казах — рече надуто импресариото. — Екранираща система от такъв калибър изисква огромни разходи за инсталация.

— Очевидно — кимнах, но всъщност наблюдавах как бързо се топи нашата кредитна сметка, завладян от внезапното желание да сграбча импресариото за врата. Въпросът не беше в парите, разполагахме с предостатъчно. Шест милиона стаба е доста жалка цена за един „Вю Морисън“, но сумата щеше да ни стигне да си живеем като крале за времето на нашия престой в Приземяване.

Та въпросът не беше в парите.

Подразниха ме модните дизайнерски дрешки на импресариото и надменните му разсъждения за това как трябва да се постъпва с военновременното изкуство, тази престорена поза „всичко съм видял, навсякъде съм бил“, докато по същото време от другата страна на екватора мъже и жени се изтребваха едни други в името на почти незначителни корекции в системата, която изхранваше Приземяване.

— Готово — импресариото изтрополи някакъв марш с пръсти по клавиатурата. — Отидоха право у дома — доколкото можах да определя. А сега, момчета и момичета, време е и вие да направите същото.

— Доколкото можах да определя? — повтори Шнайдер. — Какво, мамка му, означава това?

Той си спечели познатата мрачна усмивка.

— Ей. Прочетете си клаузите на договора. Обслужваме според възможностите си. Което е и според възможностите на най-добрите на Санкция IV. Когато купуваш шедьовър, не питаш за гаранция.

Той извади изсмукания ни кредитен чип от машината и го хвърли на масата. Таня Вардани се пресегна и го прибра.

— И колко ще трябва да чакаме? — попита тя.

— Аз да не съм ясновидец? — въздъхна импресариото. — Може да стане бързо, за няколко дни, а може да отнеме и месеци. — Всичко зависи от демото, а аз не видях такова. Разберете — аз съм само пощальон. Може и никога да не стане. Вървете си у дома, ще ви съобщя.