Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 35

— Да го почакаме — рекох. — Така е възпитано.

Той изсумтя.

— Какво си мислиш? Че може да ни отрови? И за какво? Нищо няма да спечели.

Но въпреки това и той остави чинията.

Нова смяна на програмата, този път предаваха новини от района на военните действия. Весели малки блещукания от лазерни изстрели, на тъмен фон, прорязван от карнавалния огън на ракетните попадения. Звукът от канонадата бе приглушен, на преден план се чуваше гласът на репортера, който коментираше последните събития. Нищожни загуби, силите на бунтовниците са неутрализирани.

Джоко Руспиноджи се появи отново, този път без сако и в компанията на две жени, които изглеждаха, сякаш са пристигнали направо от лъскав, виртуален публичен дом. Загърнатите им в прозрачни материи тела притежаваха ужасно примамливи извивки, имунизирани срещу силите на гравитацията, а лицата им бяха лишени от каквато и да било изразителност. Притиснат между споменатите две сладкарски изделия, осемгодишният Руспиноджи изглеждаше направо нелепо.

— Ивана и Кас — представи ги той, като ги посочи една след друга. — Моите неизменни спътнички. Всяко момче си има нужда от майка, нали така казват? Или две. А сега — той щракна изненадващо силно с пръсти и жените продължиха към бюфета. Джоко се настани до нас. — Да поговорим по работа. Какво по-точно мога да направя за теб и твоя приятел, Ян?

— Няма ли да ядеш? — попитах го аз.

— Ох! — Той се засмя и махна към двете си спътнички. — Те ще похапнат. — Шнайдер го наблюдаваше напрегнато. — А? Аха, това ли било? — Пресегна се, взе един сладкиш от моята чиния и отхапа. — Ето, успокоихте ли се? Сега може ли да поговорим по работа? Слушам те, Ян.

— Джоко, искаме да ти продадем совалката. — Шнайдер налапа лакомо едно пилешко бутче. — На възможно най-ниска цена.

— Наистина ли?

— Да, наречи го тилова резерва. „Вю Морисън ИСН-70“, съвсем запазена, без предишен собственик.

Руспиноджи се усмихна.

— Малко ми е трудно да ти повярвам.

— Провери, ако искаш. — Шнайдер преглътна един голям залък. — Бордовата информация е по-чиста от твоя данъчен архив. Обсег — шест хиляди километра. Универсална конфигурация, става и за космически подорбитални полети, и за подводница. Управлява се като детска играчка.

— Да, беше доста нашумял модел, когато излезе, през седемдесетте. Но както и да е. Предполагам, че тази твоя играчка е въоръжена?

Шнайдер кимна, без да спира да дъвче.

— Микроракетна куличка на носа, плюс системи за отклоняване противниковия огън. Пълен комплект самозащитен софтуер, много добре изработен.

Задавих се с един сладкиш.

Двете кукли се приближиха към Руспиноджи и се нагласиха в декоративна симетрия около него. Откакто влязоха, не бяха произнесли нито една думичка. Жената отляво започна да го храни от чинията си. Той се облегна на нея и ме погледна замислено.

— Е, добре — рече. — Шест милиона.

— ООН-ски? — попита Шнайдер и Руспиноджи се разсмя на глас.

— Архебонове. Шест милиона стаба.

СТАБ — стандартните археологически бонове, се бяха появили в онези времена, когато правителството на Санкция бе току-що основана администрация с големи надежди и малки възможности, и търсеше начин да замени употребата на латимерския франк. Поведението на боновете много напомняше това на пантера, опитваща се да се измъкне от блато със стръмни и хлъзгави брегове. Текущият курс бе двеста и тридесет стаба за един протекторатски (или ООН-ски) долар.