Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 34

— Спомням си — заговори момчето, докато пълзяхме с кабината нагоре, — когато този склад бе натъпкан с огромно количество безкрайно интересни предмети, очакващи да бъдат прекарани до Приземяване. Инвентарната група трябваше да действа на смени, за да се справи. Работата по разкопките също никога не се преустановяваше, машините боботеха денем и нощем. Беше като равномерно туптене на сърце.

— С това ли си се занимавал? — попита го Вардани. — Транспорт на находки?

Шнайдер се усмихна, но този път изглеждаше мрачен.

— Когато бях млад — отвърна момчето насмешливо. — Но и с много други неща. Имах… нека го наречем, организационен талант.

Кабината подмина складовите етажи и спря, окъпана в неочаквано ярка светлина. Намирахме се в просторна зала, с големи прозорци, пропускащи обилно количество слънчеви лъчи. През решетката на асансьора виждах калейдоскопични съчетания от стенни килими, облицован с тъмно дюшеме под и продълговати маси, подредени покрай малък, озарен от вътрешно сияние басейн. После, когато влязохме, открих, че кухината на пода не е изпълнена с вода, а всъщност е широк хоризонтален видеоекран, от който пееше някаква жена. В двата края на помещението имаше други екрани с нормални размери, на които се виждаше същата картина. До една от стените бе поставена широка маса, отрупана с храна и алкохол, достатъчни за цял взвод.

— Чувствайте се като у дома си — обяви Руспиноджи, докато неговият носач го отнасяше към една сводеста врата. — Ще се върна след минутка. Храната и напитките са ей там. О, и усилете музиката, ако обичате.

Още щом го каза и музиката в залата се засили. Едва сега познах певицата — беше Лапиний, но не с дебютната й песен „Открита земя“, която бе направила такъв фурор миналата година. Тази бе по-бавна, придружена от периодични оргазмени стенания. На екрана Лапиний висеше с главата надолу, стиснала между бедрата си оръдието на танк с форма на паяк, и тананикаше право в камерата. Вероятно бе рекламен клип за набиране на доброволци.

Шнайдер се приближи към масата и започна да пълни чинията си с всичко, което бе сервирано. Двама войници застанаха на пост при асансьора, а аз свих рамене и се присъединих към Шнайдер. Таня Вардани първоначално ни последва, но после се отклони и застана до един от прозорците. Протегна ръка и отмести леко плетеното перде.

— Нали ти казах — заговори тихо Шнайдер. — Ако има някой, който може да ни помогне на тази проклета планета, това е Джоко. Той има връзки с всички големи играчи в Приземяване.

— Искаш да кажеш, имал е, преди войната.

Шнайдер поклати главата.

— Преди и сега. Чу ли какво каза за съветника? Щом играе тази игра, значи още е част от машината.

— Щом е част от машината — попитах, — защо се е настанил в това говняно, жалко градче?

— Може би му харесва. Мисля, че е израснал тук. Ти бил ли си някога в Приземяване. Онова също е говнян град.

Лапиний изчезна от екрана, за да бъде заменена от някакъв документален филм, посветен на археологията. Отнесохме чиниите при една от масите и Шнайдер се готвеше да се натъпче, когато забеляза, че аз не ям.