Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 162

Тръшнах се на съседното кресло и го завъртях към Хенд. В ушите ми още звучеше неприятният, хрущящ звук, който бях чул, докато пренасях чувала с трупа на Дхасанапонгсакул.

— Нищо повече от окрупнен вариант на колонизаторски шлеп — рекох. — Теоретично, ние също бихме могли да построим нещо с подобни размери. Далеч по-трудно ще е обаче да придадем ускорение на такава маса.

— Не и за тях, очевидно.

— Очевидно не.

— Това ли смяташ, че е? Колонизаторски кораб?

Свих рамене.

— Съществуват ограничен брой причини да се построи толкова голям съд. Или за да пренесеш нещо някъде, или да живееш на него. Във втория случай обаче не виждам защо ще го домъкнат чак тук. Няма нищо за изучаване. Нито редки и ценни ресурси.

— По същата причина не биха го оставили тук, ако е колонизаторски кораб.

Затворих очи.

— Какво те интересува, Хенд? Когато се върнем, това чудо ще изчезне в хангара на някой астероид, притежание на любимата ти корпорация. Никой от нас няма да го види отново. Защо трябва да си блъскаме главите? Ще си получиш процента, хонорара или както там го нарекат и толкоз.

— Не мислиш ли, че мога да изпитвам най-обикновено, човешко любопитство?

— Мисля, че не даваш пукната пара.

Той не отговори и двамата замълчахме, докато не се появи Сън. Оказа се, че маякът не може да бъде поправен.

— Той подава сигнали — обясни тя. — И с малко усилия двигателите му могат да бъдат ремонтирани. Необходима му е нова енергийна клетка, но мисля, че ще пригодя една от гравибайковете. Но позициониращата система е напълно унищожена и нямаме нито инструменти, нито материали, с които да я поправим. Без нея маякът няма да може да се задържа в указаните координати. Дори реактивната струя от нашите двигатели ще е достатъчна, за да го изтика към открития космос.

— Ами ако го изстреляме, след като включим двигателите? — предложи Хенд, като местеше поглед между мен и Сън. — Вонсава може да изчисли траекторията и да подкара напред, а след това, преди да влезем през вратата, да спуснем маяка, още докато се… хм…

— Движим — довърших вместо него. — Остатъчната инерция, която ще набере от изхвърлянето през шлюза, ще е достатъчна, за да се отдалечи. Нали Сън?

— Точно така.

— Ами ако го прикачим?

Засмях се безжалостно.

— Да го прикачим? Забрави ли какво се случи с нанолите, когато се опитаха да се „прикачат“ за вратата?

— Трябва да измислим някакъв начин — упорстваше той.

— Не можем да се приберем обратно с празни ръце. Не и когато сме стигнали толкова близко.

— Опитай се да се скачиш с онова нещо и може въобще да не помислим за връщане — троснах се аз. — Сам го знаеш, Хенд.