Читать «Вихрушка» онлайн - страница 94

— Едва ли. Ефирът става все по-задръстен, но нямаме проблеми с „Радио Свободен Иран“, разбира се. — Това беше съветска станция, която предаваше от Баку, отвъд водите на Каспийско море. — Както винаги и радио „Москва“ се лови отлично, сякаш предава от задния ти двор.

7

Околностите на Табриз: 6,05 следобед.

Далеч на север, сред заснежените планини близо до съветската граница, се издигаше един 206, командуван от Петикин. Хеликоптерът внимателно следваше извивките на планинския проход, заобикаляше дърветата и набираше височина.

— Табриз Едно, HFC от Техеран, чувате ли ме?

Отговор нямаше. Обви го ярката слънчева светлина, надникнала иззад натежал от сняг облак, увиснал само на стотина метра над главата му. Направи нов опит да се свърже с базата и почувствува как го завладява умората. Израненото му от жестокия побой лице болеше. Обелените кокалчета на юмруците му под ръкавиците също боляха, ръцете му с труд натискаха бутоните на предавателя.

— Табриз Едно. HFC от Техеран, чувате ли ме?

Отново не получи отговор, но това не го тревожеше. Радиовръзката в планината винаги е трудна, никой не го очакваше, Ерики Йоконен и командирът на базата нямаха причини да организират постоянно радио подслушване. Продължаваше да се изкачва и облаците скоро обвиха машината. Слава Богу, че върхът още се виждаше, а отвъд него пътят щеше да се снижава към базата, разположена само на километър по-долу.

Сутринта стигна изключително трудно до малката военновъздушна база Галег Морги, разположена недалеч от международното летище на Техеран. Макар че напусна апартамента си преди разсъмване, стигна в базата едва когато бледото слънце се беше издигнало високо сред замърсеното небе. Наложи му се на няколко пъти да се връща и заобикаля, тъй като уличните боеве продължаваха и много от пътищата бяха блокирани — някои с нарочно издигнати барикади, други просто преградени от опожарени коли и автобуси. По заснежените тротоари лежаха трупове, стенеха ранени. На два пъти го връщаха разгневени полицаи, но той продължи с обиколките и в крайна сметка успя да стигне до базата. С изненада установи, че порталът към тренировъчната школа зее отворен и неохраняван от никого. Край него винаги имаше войници. Вкара колата и я паркира в един от хангарите на С-Г. Вътре беше пусто, не се виждаха механици от наземния персонал.

Денят беше студен и той се беше навлякъл с пълна зимна екипировка. Снегът покриваше полето и по-голямата част от пистата. Докато чакаше, реши да прегледа машината 206, с която му предстоеше да лети. Всичко беше в ред. Резервните части за Табриз — ротор за опашния мотор и две хидравлични помпи, бяха вече поставени в багажното отделение. Резервоарите бяха пълни и това позволяваше непрекъснат полет от два и половина — три часа или около триста и петдесет-четиристотин километра, в зависимост от вятъра, височината на полета и скоростта. Нямаше да мине без междинно зареждане. Според плана на полета трябваше да зареди в Бандар-е Пахлави — пристанище на брега на Каспийско море. Изкара с лекота машината на пистата. После адът се отприщи и той изведнъж се оказа в центъра на разгорещено сражение.