Читать «Вихрушка» онлайн - страница 812

— Мила, изглеждаш много уморена. Добре ли се чувстваш?

— Разбира се, че е добре — извика високо Мешанг.

— От вълнението е, Зара, просто от вълнението. — Шаразад се усмихна, но лицето й беше много бледо.

После се обърна към Фаразан:

— Ако не възразявате, ваше превъзходителство Дарануш, тази вечер няма да остана за вечеря.

— Защо, какво има? — попита рязко Мешанг. — Болна ли си?

— О, не, мили братко, това е просто от вълнението. — Шаразад отново насочи вниманието си към дребния мъж. — Може би ще ми бъде разрешено да ви видя утре? Може би за вечеря утре вечер?

Преди Мешанг да успее да отговори вместо него, Дарануш отвърна:

— Разбира се, скъпа! — Наведе се и й целуна ръка, при което тя трябваше да събере цялата си воля, за да не повърне. — Ще вечеряме утре. Може би вие и негово превъзходителство Мешанг, и Зара ще окажете чест на моя беден дом. — Той се ухили. Лицето му стана още по-гротескно. — На нашия беден дом.

— Благодаря, ценя високо поканата ви. Лека нощ и останете с мир.

— И вие също.

Тя се сбогува по същия учтив начин с брат си и Зара, после се обърна и ги остави. Дарануш я проследи с очи как се отдалечава, наблюдаваше полюляването на момчешките й бедра и задника й. „За Бога, погледни я — рече си той с копнеж, представяше си я гола да лудува за него. — Направих по-добра сделка, отколкото си мислех. За Бога, когато Мешанг предложи брака, бях убеден само от зестрата наред с обещанията за сътрудничество на пазара. И двете бяха значителни, и естествено така трябваше да бъде за една жена, бременна с дете от чужденец. Но сега, за Бога, мисля, че няма да е толкова трудно да легна с нея, да я накарам да ме обслужва така, както искам да бъда обслужван, и понякога да си правя свои деца. Кой знае, може и да стане както каза Мешанг: «Може би ще загуби детето, което носи.» Може би, може би.“

Той се почеса разсеяно, докато тя излизаше от стаята.

— Та докъде бяхме стигнали, Мешанг?

— Относно предложението ми за нова банка…

Шаразад затвори вратата и изтича леко нагоре по стълбите. Джари беше в стаята й, дремеше в голямото кресло.

— О, принцесо, как…

— Ще си лягам, Джари. Можеш вече да си тръгваш и никой да не ме безпокои, Джари, никой, по каквато и да е причина. Ще говорим на закуска.

— Но, принцесо, аз ще спя на креслото и… Шаразад тропна раздразнено с крак.

— Лека нощ! И никой да не ме безпокои! — Заключи шумно вратата след прислужницата, ритна обувките си встрани и после съвсем тихо бързо се преоблече. А сега покривалото и чадора. Отвори внимателно плъзгащите се врати към балкона и излезе навън. Слезе по стълбите в градината във вътрешния двор, а оттам една пътека я изведе към задната врата. Тя дръпна двете резета. Пантите изскърцаха. После излезе, затвори вратата и забърза. Чадорът се издуваше след нея като голямо черно крило.

В приемната зала Зара погледна часовника си и се приближи към Мешанг.

— Мили, искаш ли вече да сервираме вечерята?

— След малко. Не виждаш ли, че негово превъзходителство и аз сме заети?