Читать «Вихрушка» онлайн - страница 809

— Моите почитания, ваше превъзходителство — каза тя любезно и протегна ръка. За пръв път беше толкова близо до него. Той беше по-нисък от нея. Тя погледна надолу към няколкото боядисани кичури коса на грубото му теме, грубата му кожа и още по-грубите ръце, лошият му дъх я обви, малките му черни очички блестяха. — Мир вам.

— Моите почитания, Шаразад, и мир на този дом, но моля те, моля те, не ме наричай ваше превъзходителство. Колко… колко си красива.

— Благодаря — отвърна тя и отдръпна ръката си, усмихна се и застана до него, после се втурна да му донесе нещо безалкохолно, полата й се развяваше, донесе чашата с възможно най-голяма грация, усмихвайки се на тъпите му любезности, поздравяваше другите гости, правеше се, че не забелязва втренчените им погледи и тайния присмех, но не прекаляваше с играта; мислите й бяха съсредоточени върху бунта в университета, който вече беше започнал, и протестния поход, който беше забранен от Хомейни, но въпреки това щеше да се състои.

Зара я наблюдаваше от другия край на стаята, изненадана от промяната, но благодарна на Бога, че Шаразад е приела съдбата си и че ще се подчини, което ще направи живота на всички им по-лесен. „Какво друго би могла да направи? Нищо! А и аз не мога да направя нищо, освен да приема, че Мешанг си има четиринадесетгодишна курва, която вече се хвали, че скоро ще стане негова втора жена.“

— Зара!

— О! Да, Мешанг, мили.

— Вечерта е идеална, идеална. — Мешанг избърса челото си и взе безалкохолно питие от подноса, на който имаше и чаши с шампанско за онези, които искаха. — Доволен съм, че Шаразад се е вразумила, защото това е идеалната партия за нея, разбира се.

— Да, идеалната — съгласи се Зара. „Може би, би трябвало да е благодарна, че е дошъл сам, а не е довел някое от момчетата, с които се забавлява — вярно е, наистина мирише на лайната, които продава.“ — Уредил си всичко идеално, мили Мешанг.

— Да. Да, така е. Всичко става точно така, както го планирах.

Близо до Джалех.

За да стигне до малката затревена писта, навремето собственост на беден аероклуб, която сега не се използваше, Локхарт заобиколи града на малка височина. Не искаше да попадне в обсега на някой радар. През целия път от „Д’Арси 1908“ радиото бе настроено на вълната на международното летище в Техеран, но ефирът бе тих, летището беше затворено за Свещения ден, не се разрешаваха полети. Той се бе погрижил да планира така, че да пристигне по залез-слънце. Когато изключи двигателите и чу мюезините, остана доволен. Дотук добре.

Вратата на хангара беше ръждясала. Трудно я отвори и вкара машината вътре. После затвори отново и пое дългия път пеша. Беше с пилотската униформа и ако го спряха, щеше да каже, че е летец от авиолиниите, че колата му се е повредила и че ще прекара вечерта при приятели.

Стигна предградията на Техеран. Улиците станаха все по-оживени, хората се прибираха вкъщи или идваха от джамиите, облеклото им беше безцветно, не се чуваше смях, усещаше се само мрачно предчувствие.