Читать «Вихрушка» онлайн - страница 797

— Е, Ахмед, как се чувстваш?

Ахмед лежеше буден, гърдите и коремът му бяха превързани. Операцията за изваждане на куршума, заседнал в гърдите му, беше успешна. Куршумът в корема обаче беше направил много поразии, той бе загубил много кръв, а вътрешните кръвоизливи се бяха подновили. Но в момента, в който видя Хаким хан, той се опита да се надигне.

— Не мърдай, Ахмед — каза с мек глас Хаким хан. — Докторът каза, че се възстановяваш добре.

— Докторът е лъжец, Ваше височество.

Докторът се опита да каже нещо, но Хаким го прекъсна:

— Лъжец или не, оправяй се, Ахмед.

— Да, Ваше височество. С Божията помощ. А вие, вие добре ли сте?

— Ако рентгеновата снимка не лъже, имам само скъсани сухожилия — отвърна ханът и вдигна рамене. — Иншаллах.

— Благодаря ви… благодаря ви, че съм в личната ви стая, Ваше височество. Никога не съм бил… в такъв разкош.

— Това е само знак за моето признание за верността. — Хаким освободи с властен жест лекаря и охраната. Когато затвориха вратата, се приближи към леглото. — Искал си да ме видиш, Ахмед?

— Да, Ваше височество, моля да ме извините, че не можах… не можах да дойда при вас. — Ахмед хриптеше, трудно му беше да говори. — Човекът от Тбилиси, когото искахте… руснакът… той изпрати съобщение за вас. То е… то е под чекмеджето… залепено е под чекмеджето. — Той посочи с усилие малкото бюро.

Възбудата на Хаким нарасна. Той опипа неловко под чекмеджето. Превръзките го затрудняваха и той се навеждаше с мъка. Намери малкото квадратче сгъната хартия и то се отлепи лесно.

— Кой го донесе и кога?

— Днес беше… по някое време днес… не съм сигурен, мисля, че следобед. Не зная. Човекът беше с докторска престилка и очила, но не беше доктор. Азербайджанец, може би турчин, не съм го виждал преди. Говореше турски, каза само: „Това е за Хаким хан от един приятел в Тбилиси. Разбра ли?“ Казах му, че разбирам, и той си тръгна така бързо, както бе дошъл. Дълго време си мислех, че съм го сънувал…

Съобщението бе написано на ръка с почерк, който Хаким не познаваше:

Много, много поздравления за наследството, пожелавам ти да живееш дълго и да твориш като твоя предшественик. Да, и бих желал да се срещнем спешно. Но тук, не там. Съжалявам. Когато си готов, за мен ще бъде чест да те приема — с пищно посрещане или тайно, както искаш. Трябва да бъдем приятели, има много неща, които трябва да направим, а ние имаме много общи интереси. Моля те, кажи на Робърт Армстронг и Хашеми Фазир, че Язернов е погребан в руското гробище в Джалех и очаква с нетърпение да ги види, когато е удобно.

Подпис нямаше.

Силно разочарован, ханът се върна до леглото и подаде листчето на Ахмед.

— Какво мислиш за това?

Ахмед нямаше сили да го вземе.

— Извинявайте, Ваше височество, моля ви, подръжте го, за да го прочета. — След като го прочете, той каза: — Това не е почеркът на Мжитрик. Аз… аз бих разпознал неговия почерк, но… мисля, че е вярно. Той би го предал на… на някой от подчинените си да го донесе тук.

— Кой е Язернов и какво означава това?