Читать «Вихрушка» онлайн - страница 790

Последен поглед наоколо. Сняг и скали, нищо повече. В далечината беше пътят Кум — Техеран. Небето бе покрито с облаци, но те бяха нависоко. Далече над него се виеха някакви птици. «Лешояди. Хищници някакви» — помисли си той, докато закопчаваше колана.

Техеран, в дома на Бакраван: 5,15 следобед.

Вратата във високия зид се отвори и излязоха две жени с чадори и забулени лица — Шаразад и Джари. Бяха неузнаваеми. Джари затвори вратата и забърза след Шаразад, която се отдалечи сред тълпата.

— Принцесо, чакай… няма защо да бързаш…

Шаразад обаче не забави крачка, докато не зави зад ъгъла. Чак тогава спря и зачака нетърпеливо.

— Джари, сега те оставям — каза й тя, без да й даде време да я прекъсне. — Не си отивай вкъщи, а ме чакай в кафенето, знаеш кое, в шест и тридесет, изчакай ме, ако закъснея.

— Но, принцесо… — едва промълви Джари, — но негово преподобие Мешанг… казахте му, че отиваме до доктора и не…

— В кафенето към шест и тридесет, шест и тридесет до седем, Джари! — Шаразад забърза надолу по улицата, пресече опасно движението, за да се отърве от прислужницата си, която тръгна след нея, кривна в някаква пряка, после в друга и скоро бе свободна. — Няма да се омъжа за този ужасен човек, няма, няма, няма! — рече тя високо.

Подигравките започнаха още следобед, въпреки че Мешанг бе съобщил за голямото зло едва на обед. Най-добрата й приятелка бе дошла преди час да я пита дали слуховете са верни, дали Шаразад ще се омъжи за някой от семейство Фаразан: «Говорят по цялата чаршия, мила Шаразад, дойдох веднага да те поздравя.»

— Сега, когато се развеждам, брат ми има много планове — отвърна тя небрежно. — Има много кандидати.

— Разбира се, но има слух, че зестрата вече е договорена с Фаразан.

— О? За пръв път чувам. Какви лъжци са хората!

— Съгласна съм, ужасно е. А пък разни злобни клюкарки твърдят, че сватбата щяла да бъде другата седмица и твоят… и евентуалният ти съпруг ликувал, че е надхитрил Мешанг за зестрата.

— Някой да надхитри Мешанг? Това трябва да е лъжа!

— Знаех си, че слуховете са лъжливи! Знаех си! Как би могла да се омъжиш за старата диария Дарануш, Шах на лайната? Как би могла! — Приятелката й се разсмя гръмогласно. — Горкичката, какво ли ще стане с тебе?

— Какво значение има? — бе извикал Мешанг насреща й. — Те само завиждат! Сватбата ще се състои и тази вечер ще го приемем на вечеря.

«Може би ще го приема, а може би не» — помисли си тя, кипнала от гняв. — Може би вечерята няма да бъде такава, каквато очакват.“

Огледа се отново, за да се ориентира, коленете й се подгъваха. Отиваше в апартамента на неговия приятел, недалеч от тук. Там щеше да намери тайния ключ в нишата долу и да влезе, да погледне под килима в спалнята и да вдигне дъската, както го бе видяла да прави. После да извади пистолета и гранатата. Благодареше на Бога за чадора — с него можеше да скрие и тях, и себе си, после щеше внимателно да постави дъската и килима на мястото им и да се върне вкъщи. Вече почти се задушаваше от вълнение. „Ибрахим ще се гордее с мене: да вляза в битка за Бога, да се жертвам за Бога. Нали и той отиде на юг да се жертва в битка със злото по същия начин? Разбира се, че Бог ще му прости левичарските глупости.