Читать «Вихрушка» онлайн - страница 788

— Мак, чуваш ли ме?

Чуваха двигателите, но още не виждаха машините. После Макайвър се обади:

— На пет без две, Чарли… — Чу се силно пращене… — Само че… Фреди, ти кацай на площадката, аз ще кацна отстрани. — Отново пращене.

— Ето ги! — извика Джени. Хеликоптерите изплуваха от омарата на по-малко от двеста метра. «О, Господи, помогни им да стигнат…»

— Виждаме те, Мак, пожарната е готова, няма проблеми. — Но Петикин знаеше, че доста са загазили. Нямаше как да сменят буквите, прекалено много хора гледаха. Един двигател се задави, но не разбраха кой. После пак.

— Имайте готовност долу, кацам на площадката — сухо се обади Еър.

Видяха как лявата машина леко се отклони и започна да губи височина, опитваше се преодолее разстоянието с прекъсващ двигател. Пожарникарите се приготвиха. Макайвър упорито поддържаше курса, запазваше височината, за да има по-добра възможност, ако и неговите двигатели прекъснат.

— Мамка му — промърмори неволно Петикин, като видя, че Еър се приближава бързо, твърде бързо… но успя да закове машината точно в центъра, в безопасност. И Макайвър вече се приближаваше за аварийно кацане — защо за Бога летеше сам, и къде, по дяволите, беше Том Локхарт? Вече беше твърде близо, нямаше място за маневриране, никой не дишаше, ските докоснаха земята и в същия миг двигателите млъкнаха.

Пожарникарите имаха радиовръзка с летището и съобщиха, че аварийното кацане е приключило, после започнаха да прибират нещата си. Петикин разтърси ръката на Макайвър, спусна се към Еър. Джени застана пред отворената врата на Макайвър. Цялата сияеше.

— Здравей, Дънкан — рече тя, придържайки с ръка косата си над очите. — Как беше пътуването?

— Най-лошото през живота ми, Джен — отвърна той и се опита да се усмихне. Все още не беше на себе си. — Всъщност не искам вече никога да летя, не и сам, така че ме спирай! Ще продължавам да проверявам Скраг — но само веднъж в годината!

Тя се засмя и го прегърна неловко, понечи да го пусне, но той се държеше за нея — обичаше я и му беше толкова хубаво да я види, и да бъде отново на земята, а пътникът му да е в безопасност, машината да е в безопасност, че му се доплака.

— Ти наред ли си, миличко?

Сълзите й се отприщиха. От месеци, а може би и от години, не я беше наричал така. Прегърна го още по-силно.

— Видя ли какво направи! — Намери кърпичката си и го пусна, после го целуна леко. — Заслужаваш едно уиски със сода. Две големи! — За пръв път забеляза колко е блед. — Добре ли си, мили?

— Да. Мисля, че да. Малко съм раздрусан. — Макайвър погледна към Петикин, който се смееше и говореше възбудено с Еър. Шофьорът на цистерната вече наливаше гориво в резервоарите. Зад тях се виждаше някаква служебна кола, която се спускаше от шосето. — Ами другите, какво стана с тях?

— Всички са в безопасност, с изключение на Марк Дюбоа и Фоулър Джойнс. Все още ги няма. — Разказа му каквото знаеше за Старк, Гавалан и Скрагър, Руди и неговите хора. — Фантастичната новина е, че Нюбъри, човек от консулството в Ал Шаргаз, е получил съобщение от Табриз, че Ерики и Азадех са в безопасност в дома на баща й, но, изглежда, че баща й е мъртъв и сега брат й е хан.