Читать «Вихрушка» онлайн - страница 782

— Ще се опитам да не ги разочаровам. — Армстронг стана и облече стария си шлифер с кожената яка. — До скоро.

— Кога?

— Когато реша, по дяволите. — Чертите му се изпънаха. — Не съм под твое подчинение и какво правя, кога идвам и кога си тръгвам, не зависи от тебе. Само се погрижи докладът ми да се пази в сейфа, докато намериш дипломатическа поща да го предадеш спешно в Лондон, и си дръж тъпата уста затворена.

— Обикновено не си толкова груб и докачлив. Какво става, Робърт?

Армстронг излезе и заслиза надолу по стълбите в студения ден. Небето беше покрито с облаци, май отново щеше да завали сняг. Тръгна по оживената улица. Минувачите и уличните търговци са преструваха, че не го забелязват — предполагаха, че е руснак, и предпазливо си гледаха собствената работа. Независимо че наблюдаваше дали не го следи някой, в ума си той прехвърляше различните възможности и средства да се справи с Хашеми. Нямаше време да се консултира с началството, а и не му се искаше. Те само биха поклатили глава: „Мили Боже, нашият добър стар приятел Хашеми? Да го разкараме само по подозрение, че е взривил Толбът? Първо ще ни трябват доказателства…“

„Но доказателства няма да има и те няма да повярват за екипите от Група Четири или за това, че Хашеми се мисли за нов Хасан ибн-ал-Сабах. Но аз знам. Нали Хашеми щеше да се пръсне от щастие при убийството на генерал Джана. Сега са му паднали по-големи риби. Като Пахмуди. Или целият Революционен комитет, които и да са — чудя се дали не ги е взел вече и тях на мушката? Чудя се дали няма да се захване със самия имам? Никой не знае. Но по един или друг начин ще плати за стария Толбът — след като пипнем Пьотър Олег Мжитрик. Без Хашеми нямам шанс да го пипна, а чрез него и тъпите предатели, които знаем, че действат в Уайтхол, шефовете на Филби, четвъртия, петия и шестия човек — в кабинета, МИ-5 или МИ-6! Или и в трите.“

Така се ядоса, че го заболя глава. Толкова много добри мъже бяха предадени. Докосването до пистолета го успокояваше. „Първо Мжитрик — помисли си той, — после Хашеми. Остава само да се види кога и къде.“

Бахрейн, международното летище: 4,24 следобед.

Жан-Люк говореше по телефона в офиса на Матиас:

— … Не, Анди, и при нас няма нищо. — Погледна към Матиас, който слушаше, и мрачно насочи палец надолу.

— Чарли е извън кожата си — съобщи Гавалан. — Тъкмо говорих с него. Жалко, че не можем да направим, нищо, освен да чакаме. Същото положение е и при Дюбоа и Фоулър. — Жан-Люк усещаше умората в гласа на Гавалан.

— Дюбоа ще се появи — в края на краищата той е французин. Но както казах на Чарли, ако… когато — поправи се той бързо, — когато Том Локхарт и Фреди Еър кацнат, кажете им да заредят на Джелет и да не идват тука, освен ако няма някаква авария. Матиас лично е оставил резервното гориво на Джелет, така че там е сигурно. Анди, по-добре се обади на Чарли, за да добавиш и твоя авторитет, тъй като Бахрейн може да създаде трудности. Не искам да рискувам още една конфронтация, предупреждението им беше ясно, независимо дали летим с британска регистрация или не. Още не мога да разбера как успяхме да прокараме Руди, Шандор и Поп. Сигурен съм, че ще задържат всяка машина с иранска регистрация и екипажите, а следващия път ще проверяват боята и документите.