Читать «Вихрушка» онлайн - страница 781

— Възнамерявате да унищожите щаба на левите муджахидини тази нощ?

„Да, Ваше височество, сега, когато имаме вашата гаранция, че няма да има реакция от страна на Туде“ — искаше да добави Хашеми, но не го направи. „Не бъди глупав. Този младеж не е толкова лицемерен като онова куче Абдула, да гори в ада дано. С този можеш да се справиш по-лесно — при положение, че имаш повече карти от него и не се страхуваш да покажеш зъбите си, когато е необходимо.“

— Би било жалко, ако капитанът не е на разположение за… за разпит тази вечер.

Очите на Хаким хан се свиха. Тази заплаха беше излишна. „Като че ли не разбирам, кучи сине.“

— Съгласен съм. — На вратата се почука и той каза: — Влез.

Азадех застана на прага.

— Извинете, че ви прекъсвам, Ваше височество, но ми казахте да ви напомня половин час, преди да стане време да отидете в болницата за снимките. Мир вам, полковник.

— Нека Божият мир бъде с вас, Ваше височество. — „Радвам се, че тази красота скоро ще попадне под чадор — помисли си Хашеми. — Тя би изкушила и сатаната, да не говорим за мръсните неграмотни отрепки на Иран.“ Той погледна отново хана. — Трябва да вървя, Ваше височество.

— Моля, върнете се в седем, полковник. Ако имам някакви новини преди това, ще изпратя да ви повикат.

— Благодаря, Ваше височество.

Азадех затвори вратата след него.

— Как се чувстваш, мили Хаким?

— Уморен. Много боли.

— И при мене е така. Трябва ли да се срещаш с полковника по-късно?

— Да. Няма значение. Как е Ерики?

— Спи. — Тя се радваше. — Ние тримата имаме такъв голям късмет!

В центъра на Табриз: 4,06 следобед.

Робърт Армстронг провери как работи малкият автоматичен пистолет. Лицето му беше напълно безизразно.

— Какво ще правиш? — попита Хенли. Пистолетът никак не му харесваше. Той също беше англичанин, но много по-нисък, със засукани мустаци и очила. Седеше зад бюрото в разхвърляния мръсен офис под един портрет на кралица Елизабет.

— По-добре не питай. Но не се безпокой, аз съм ченге, нали знаеш? Това е само за всеки случай, да не ме нападне някой злодей. Ще можеш ли да предадеш съобщението на Йоконен?

— Не мога да отида без покана в двореца. Какъв предлог да измисля, по дяволите? — вдигна вежди Хенли. — Какво да кажа на Хаким хан? Ужасно съжалявам, братче, но трябва да говоря със зет ти, за да измъкна един приятел от Иран с частен хеликоптер. — Той смени шеговития тон. — Грешиш за полковника, Робърт. Няма никакви доказателства, че полковникът е отговорен за Толбът.

— И да имаше, нямаше да признаеш — отговори Армстронг. Ядосваше се на себе си, че избухна, когато Хенли му разказа за „нещастния случай“. Гласът му отново стана рязък. — Защо, по дяволите, чак днес ми каза, че са взривили Толбът? За Бога, това е станало преди два дни!

— Не аз определям политиката, аз просто нося съобщения, а и ние тъкмо научихме. Освен това беше трудно да те открием. Всички си мислеха, че си заминал, за последен път са те видели да се качваш на британски самолет за Ал Шаргаз. По дяволите, имаш заповед да напуснеш още преди седмица, а си все още тук, нямаш задача, доколкото знам, а каквото и да си решил да правиш, недей, просто бъди така любезен да се махнеш от Иран, защото, ако те пипнат и те докарат до третия етаж, много хора ще бъдат страшно ядосани.