Читать «Вихрушка» онлайн - страница 78

— Съгласен съм. — Дьо Плеси беше много разтревожен. — Казвали ли сте на някого другиго?

— Не, приятелю.

— Mon Dieu, какво мога да направя аз? Сигурността… как можеш да си сигурен в Иран? Харесва ли ни, или не, но ние сме в ръцете им… Благодаря ви още веднъж. Трябва да ви призная, че очаквах по-голям саботаж на Харг и в Абадан, да се създава хаос е в полза на левите, но никога не съм предполагал, че ще стигнат дотук.

Той се облегна унило на парапета и се загледа в морето, което лениво миеше подпорите на платформата. Акулите кръжаха наоколо и ядяха. „Сега ни заплашват терористи. Резервоарите и помпите на Сири са добър обект за саботаж. А ако извадят Сири от строя, ще изгубим години от планирането, години на доставка на петрол, от който Франция така отчаяно се нуждае. Може да се наложи да купуваме петрол от ония кучи синове, англичаните, от техните смърдящи на лайна находища в Северно море — как може да са такива късметлии и да имат един милион и триста хиляди варела на ден, че и да увеличават!

Защо няма петрол край нашите брегове или край Корсика? Бог да убие тия англичани, толкова са двулични. Дьо Гол беше прав да ги държи вън от Европа. А сега, когато от добро сърце ги приехме, въпреки че всички знаем, че са лъжливи копелета, изобщо не мислят да поделят кьоравото с нас, своя партньор. Само се преструват, че са с нас в ЕИО — винаги са били против нас и винаги ще бъдат. Великият Шарл беше прав за тях, но невероятно грешеше за Алжир. Ако си имахме още нашия Алжир, нашата земя и следователно нашия петрол, щяхме да бъдем богати и задоволени, а Англия, Германия и всички останали щяха да ни целуват отзад.

А междувременно какво да правя?

Иди на Сири и обядвай. Като се наобядваш, ще мислиш по-добре.

Да благодарим на Бога, че все още можем да получаваме запаси от здравомислещите цивилизовани дубайци, шариатци и алшаргазци и ежедневно от Франция бри, камамбер, пресен чесън и масло, както и истинско вино, без което все едно че сме умрели. Е добре, почти умрели…“

Забеляза, че Скрагър го гледа втренчено.

— Да, mon brave?

— Попитах: какво възнамерявате да правите?

— Ще наредя да се провеждат тренировки за отбрана — отвърна дьо Плеси царствено. — Струва ми се, че съм забравил член 56/976 от френско-иранския ни договор, който гласи, че на всеки шест месеца, в продължение на няколко дни, трябва да се прави проверка на охраната срещу всякакви нарушители за… за славата на Франция и ъ-ь, Иран! — Прекрасните очи на дьо Плеси светнаха — беше възхитен от собствената си хитрост. — Да. Разбира се, моите подчинени са забравили да ми напомнят, но сега всички ние ще се хвърлим, изпълнени с френски ентусиазъм, да го направим. Навсякъде — на Сири, на сондите, на брега и дори в Ленгех. Les cretins! Как смеят дори да си помислят, че могат да саботират дългогодишната ни работа! — Той се огледа. Все още нямаше никой наблизо. Останалата част от групата се беше събрала близо до втория 212. — Ще трябва да кажа на Касиги заради танкера му — прошепна той. — Може това да им е целта.